Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Заплашвате ли ме?

— Ти какво, Светлов, да не си се побъркал? Общо взето, така стоят нещата, господа офицери! — неочаквано се оживи Клепиков. — Виждам, че имате прекалено много свободно време и се бутате там, където не ви е работа. А това, което трябва да вършите, отлежава. Защо не работите по случая за убийството на гражданите Курцев и Лябов?

— Че какви граждани са те? — учуди се Вершинин. — Те са рекетьори.

— Мутрите също са хора. Защо не сте открили убиеца? — Началникът продължи да изброява цял куп фамилии.

Светлов и Вершинин бяха включени в разследването на масовото убийство на мутрите от една криминална групировка. Първо ликвидирали двама, след това осем души накуп, а после петима. Чистката завършила с още два трупа.

Всички, освен един били убити от един и същи човек. Престъпникът действал много грамотно и решително. Веднага ставало ясно, че е професионалист. И никъде не оставил следи. Той бил и стрелецът от бялата лада осмица, и травеститът с пистолета, и сержантът от патрулно-постовата служба и накрая побелелият немощен старец. А кой се крие зад всичките тези маски, не беше известно.

— Как така не е установено? — възмути се Клепиков. — Ами вашият стар познат? Никита Брат?

— Това са само версии — намръщи се Светлов. — Вярно е, мутрите му търсеха сметка за нещо. Като че ли смятаха да го ликвидират. Но нали нямаме никакви доказателства, че точно той ги е убил.

— А и той не би се справил с такава сюрия народ — добави Вершинин. — Все пак става дума за седемнадесет трупа, представете си само. И не са убити някакви си там немощни хорица, а мутри от висока класа със сертификат.

— Какъв сертификат? Какви ги дрънкаш?

— Какво, да не би мутрите да нямат сертификат за качество? Аа, е, да, нали ги прибрахме. И не ги пускаме. Отнасяме се към тях с цялата строгост на закона. А тези, дето ги хванахме с оръжието, тях трябва да ги пуснем. Значи, те имат сертификат за качество.

— Не се дръж като палячо, Вершинин!

— Не се държа като палячо. Между другото, тази нощ рискувахме живота си. Престъпниците бяха въоръжени с последни модели автоматично оръжие. Цяло щастие е, че всичко мина така гладко.

— Да не мислиш, че не те разбирам, Лев? — отново го помоли с очи за пощада Клепиков. — Много добре те разбирам… Но виждаш, че се намесиха много отвисоко…

— Висшите кръгове на властта. Аферисти, подкупни рушветчии, педали и мръсници — това са те.

— Добре де, Вершинин, така да бъде. Рушветчии са, педали са… Но срещу тази сила не можеш да се изправиш.

— Не мога — кимна му Лев. — А би трябвало.

— Стига, забравихме за този случай. Това не е наша грижа.

— Наша е! — осече Светлов.

— Ваша грижа е Никита Брат! — не можа да сдържи нервите си Клепиков и им кресна: — Лично шефът нареди до утре вечерта да бъде намерен престъпникът. Живи-умрели, но до утре вечер трябва да вкарате Никита Брат зад решетките.

— Ами че него никъде го няма — разпери безпомощно ръце Вершинин.

— А да взема да ви го поднеса на тепсия, не искате ли?

— Няма нужда, сами ще го намерим.

— Тогава напред, яхвайте конете. Нали разбрахте, до утре вечерта. Това е заповед.

Светлов и Вершинин се върнаха в кабинета си.

— Заповед било! — Язвително пародира началника си Лев.

— Прави се на герой на нашето време, мамка му…

— Абе Клепиков е само един памперс…

— Омазана пелена.

— Точно така. Напълнили го с някакви гадости и сега го хвърлят върху нас.

— Е, хайде сега, ние не сме такива надувки, ще се избършем — тъжно се усмихна Вершинин.

— Знаех, разбираш ли, че тези спекуланти имат връзки нависоко. Но чак пък толкова…

Светлов знаеше приблизително каква е структурата на престъпния синдикат.

Начело стоеше изпеченият престъпник на име Виктор с фамилия Мамутов. Прякорът му беше Мамута. Около себе си беше събрал около двадесет престъпници като него — ловки, съобразителни и бързи. На практика се занимаваха с всичко — с доставката на оръжието на място, с работата с клиентите, с пласмента на стоката. Но музиката се поръчваше от други. Точно те даваха тон за начало, а именно — достъпа до източниците на оръжие. А кои точно са тези хора, Вершинин и Светлов не знаеха. Но имаха предвид един много влиятелен бос. Може би именно чрез него Мамута се свързваше с високопоставените си покровители.

Можеха да се доберат и до този бос, и до високопоставените му покровители, дори до организаторите на оръжейната мафия. И все някой ден щяха да го направят. Но Светлов мислеше така преди. Вече дълбоко се съмняваше, че ще успее да реализира тези свои планове. Прекалено силен се оказа противникът, след като самият шеф му върви по свирката.