Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Можеш да си вземеш душ, ако искаш — каза Никита, подавайки на Оксана чисто нова хавлия и кърпа в целофанова опаковка.

Тя оцени жеста му и го възнагради с признателна усмивка.

След това пиха шампанско. Оксана му разказа за тежката си съдба, а Никита я слушаше и й съчувстваше искрено.

Можеше да помогне на това клето момиче, можеше да я отърве от лапите на сутеньора й, даже да я приюти при себе си. И ако му е добре с нея, то… Стой!

— Да можех да си намеря такъв мъж, който да има всичко: голяма къща, мерцедес, да се къпе в пари…

Оксана започна да мечтае на глас. Думите й внесоха лека горчилка в сладкия романтичен унес на Никита. Край, вече не може да става и дума за някакви сериозни отношения с нея… Достатъчна му беше Лена. Тя също искаше какво ли не…

— Време е да си лягаме — каза Никита.

Изведнъж тонът му стана студен. Вече нямаше желание да разговарят.

— Да, разбира се — кимна момичето.

Тя стана, олюля се леко и с едно движение на ръката смъкна хавлията от себе си. Под нея нямаше нищо, само красиво стройно тяло с пълен комплект напълно зрели женски прелести…

— Защо го правиш? — сухо попита Никита.

— Да не би да съм дошла напразно? — учуди се тя. — Нали ми обеща сто долара.

— И така ще ти ги дам.

— А, не, няма да стане. Да не съм саката, че да вземам подаяния.

Да, Оксана определено не приличаше на саката. Беше хубава жена. При това много хубава, а освен това гола. А пък той все пак беше мъж. Не беше обратен, нито импотентен. Затова изобщо не възрази, когато тя се приближи, седна върху коленете му и се зае със служебните си задължения.

Лев Вершинин се прибра вкъщи много късно, в полунощ. Заседяха се с Игор в „Калинка“. Пийваха си водчица с хубаво мезенце и сладко си приказваха. И от време на време поглеждаха към входната врата — току-виж „оръжейните“ главорези нахлуят с автомати в ръка и ги направят на решето. Пистолетите в кобурите им бяха в пълна бойна готовност за всеки случай, със свалени предпазители…

Но нищо не се случи. Никой не се опита да ги нападне. Към единадесет и двамата се запътиха към къщи. Лев седна в старичката си лада двойка и след около половин час си беше у дома.

Тъкмо пъхна ключа в ключалката и забеляза, че вратата е отворена. Обзе го много лошо предчувствие, кръвта му застина в жилите. Лев бързо извади пистолета от кобура и внимателно се промъкна в антрето. Нямаше никого… В хола също беше празно… Само килимът беше намачкан, сякаш стадо мамути са минали през него…

Намери жена си и дъщеря си в детската стая. Катя и Вика седяха прегърнати на леглото и тихо ридаеха.

— Какво се е случило? — глухо попита Лев.

Катя подскочи като ударена от ток. Обърна се рязко към него и го прониза ненавистно с поглед.

— Проклет да си!

Не беше очаквал такова нещо от нея.

— Катя, какво ти става? — шашардисано се втренчи в нея Лев.

— Проклет да си и ти, и твоята служба… — вече много по-тихо, почти шепнейки каза тя.

— Ама какво е станало тук в крайна сметка?

— Изнасилиха Вика. Ето какво!

Катя хлъцна и пак заплака горчиво, прегръщайки още по-силно дъщеря си. Вика също заплака, обливайки се цялата в сълзи.

Катя беше на тридесет и шест, а Вика — на петнадесет. Лев имаше все още млада жена и вече голяма дъщеря. Те винаги са се разбирали като приятелки, не се караха, не се дърпаха. И изведнъж това…

Изнасилили Вика… На това просто не можеше да се повярва…

— Кой… Кой го направи? — Вершинин се задушаваше от ярост.

Само да му падне изнасилвачът… Това ще е последната секунда в живота му.

— Питам ви кой го направи! — кресна им той.

Накрая Катя го чу.

— Тези, които изнасилиха и мен… — каза тя и се замята в истеричен плач.

Вершинин трябваше да положи невероятни усилия, за да я накара да говори.

— Те… Те нахлуха в апартамента — хълцайки започна да разказва тя. — Бяха четирима, всичките едни огромни, силни… Мен ме блъснаха на килима, Вика я замъкнаха в нейната стая… И се започна… Изнасилиха ни, разбираш ли!

След това му съобщи най-ужасното… Престъпникът изнасилил Катя в ануса и казал, че именно това му е наредил мъжа й.

— Казал си му да си го навре отзад…

Вершинин изрева като лъв. Сега нямаше нищо по-важно в живота му от това да отмъсти на тези кучи синове. И ще го направи. Ще ги унищожи…

Телефонът звънна в два през нощта. Лев грабна слушалката и чу нечий противен глас:

— Е, какво, ченге! Сега разбра ли, че сме сериозни хора?

— Как можа, педал мръсен?! — избухна гневно Лев. — Какво си направил, нищожество такова? Защо не се срещна с мен?