Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

Бойците от двата лагера застанаха в редици едни срещу други. Напред излязоха по двама старши и от двете страни.

— Донесе ли го? — грубо попита слабичкия мъж с очилата някакъв тромав здравеняк.

— Съмняваш ли се? — отговори онзи. — Толя, мислиш ли, че иначе щяхме да се домъкнем до тук?

Ниският и набит бабаит явно не се вписваше в категорията на редовите граждани. Речта му, маниерите му издаваха закоравелия престъпник.

— Абе май си прав…

Той беше упълномощен да представлява групировката. Прякорът му беше Толята.

— Ей, Семьонич, защо твоите момчета са с автомати? — попита слабичкия мъж помощник-старшият бабаит.

— Ами, това са образци на оръжията — най-невъзмутимо отговори онзи.

— Само че без тестване, става ли? — недоверчиво се усмихна Толята.

— То се знае…

Семьонич заведе купувачите до микробуса и отвори задната врата. Шофьорът включи осветлението в купето отзад.

— О, супер! — не се сдържа Толята.

В тойотата имаше оръжие родно производство.

— Ето! — Слабичкият мъж взе един от картечните пистолети. — Страхотна играчка. Модел „Кедър“. Конструкцията е разработена от Константин Драгунов. Деветмилиметров е. Теглото му е килограм и четиристотин грама. Вместимостта на пълнителя е тридесет патрона. Ефективната далекобойност е петдесет метра. Има много добра скорострелност.

— А заглушител? — попита Толята.

— Заглушителят върви в комплект с лазарен мерник като допълнителни опции към продукта.

— Става.

— Оръжието е хубаво. Между другото, само ченгетата още не са го приели на въоръжение.

— Я гледай ти! — зарадва се Толята. — Значи, казваш, ченгетата нямат такова оръжие. Супер! Ще ги поизпотим, без майтап!

— Това си е ваш проблем — студено се усмихна Семьонич. — Ако щете, потете ги, ако щете, морете ги… Моята работа е да ви доставя стоката.

— Абе стоката я взимаме, няма проблем. Какво друго можеш да ни покажеш?

— Автомати. „Калашников“ модел АК-103, скъсения вариант. Теглото му е три килограма, калибърът — седем шестдесет и две.

— Става. Какво друго имаш?

— Пистолети модел „Бердиш“. Теглото му без патроните е осемстотин и десет грама. В пълнителя има петнадесет патрона.

— Върви. Само това ли е?

— Ами както се разбрахме. Нося още и подцевни гранатомети, нощни прицели…

— Ще уредим нещата. Трябва първо да пробваме пушкалата.

— Разбира се — кимна Семьонич. — Цялата нощ е пред нас, има време. А как стоят нещата с парите?

— Всичко е както се разбрахме.

— Отлично. Къде са парите?

— В колата. Ела да ти ги покажа.

Но така и не успяха да стигнат до джипа на Толята. Изведнъж някъде от тъмното съвсем безшумно изскочиха яки момчета в камуфлаж. Появиха се като призраци от нищото, обкръжавайки ги от всички страни, и стремително се нахвърлиха върху мутрите и бойците на търговеца на оръжие.

Семьонич беше повален с лице в калта, някой го притисна с крак в гърба.

До него повалиха Толята. Под натиска на две момчета от СОБР онзи се мяташе като обезумял в калната локва и сипеше проклятия по техен адрес. Затвори си устата само след като една тежка кубинка му изби зъбите.

— Момчета, блестящо изпълнение! — Подполковник Клепиков, началникът на Светлов и Вершинин, сияеше от щастие. — Такава успешна операция да проведете.

Току-що му бяха докладвали, че тази нощ с подкрепата на момчетата от специалния отряд за бързо реагиране подчинените му са заловили голяма партида незаконно оръжие и са арестували всички — и търговците, и купувачите.

Оръжието било иззето, а арестуваните — изпратени в ареста на най-близкото районно управление на милицията.

— Под камък вода не тече — каза Светлов.

— Откъде получихте информацията?

— Агентурни сведения. Вчера научихме и веднага ги заловихме.

— Отлично! Това е. Засега сте свободни!

Клепиков нямаше търпение колкото се може по-бързо да доложи на шефовете си за героичната операция по залавянето едновременно на две организирани престъпни групировки. Естествено, че ще се изтъкне като главен герой. Впрочем, Игор нямаше нищо против.

За него и Вершинин тази акция беше резултат на дълга и упорита работа и много им се искаше тя да послужи като тласък за разгромяването на оръжейната мафия.

Светлов беше хванал следите на тази групировка много отдавна и бе започнал да разнищва случая. Но го спряха. Първо убиха агента му, след това изпратиха наемен убиец да ликвидира него самия. И ако не беше Никита със странната фамилия Брат, сега нямаше да е сред живите.