Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

Той се отмести от вратата и направи място на „майора“, а после съвсем се дръпна встрани и застана зад гърбовете на цялата група.

„Майорът“ звънна на вратата. Отвътре нямаше никаква реакция. Позвъни още веднъж. Отново никой не отвори вратата.

— Ами няма никого у тях! — чу се зад тях гласът на сержанта.

„Майорът“ започна бавно да се обръща към него… Как така няма никого? Тогава защо пред вратата стои стража с автомат? Мислите му съвсем се оплетоха, в главата му стана пълна каша…

Дълъг картечен откос разреши от раз главоблъсканицата. Заедно с „майора“ беше повалена и цялата му свита. Трупът на един от „сержантите“ запълни точно очертанията с тебешир — това беше всичко, което остана от мутрата, убит на същото място миналия път.

Никита свали автомата, повика асансьора и съвсем спокойно слезе на първия етаж и излезе на двора. Също толкова невъзмутимо, без изобщо да бърза, се качи на зелената лада петица, запали двигателя, потегли и излезе на улицата. Нямаше кой да го спре…

Бермуда се тресеше целият от нерви.

— Това говедо играе с един ход напред… Още пет трупа… Ако продължи така…

— Момчетата не искат повече да го търсят — каза Черпака.

— Какво?! — Сякаш го обляха с леден душ.

— Ами това, което чуваш… И аз не искам…

— Това какво, да не е бунт на кораба?

— Както искаш, така го разбирай. Но стига сме преследвали Ник. Нищо добро няма да излезе от това. Вече има петнадесет трупа.

— Шестнадесет! — кресна разярено Бермуда.

Той сграбчи от чекмеджето на бюрото си един револвер и в пристъп на ярост изпразни пълнителя в главата на Черпака.

Бригадирът падна, килимът под него започна да се обагря в алено. Бермуда седеше в креслото с безизразен поглед, втренчен в трупа… Какво направи?

От транса го извади телефонен звън. Той автоматично взе слушалката.

— Е, как я караш, Бермуд? — Беше гласът на Ник.

Бермуда затрепери от ненавист.

— Ти ли си, помияр такъв! — ревна той.

— Не знам кой е помиярът… Защо пречука Черпака?

Сякаш някой го удари с нещо много тежко по челото. В ушите му започна да звъни, главата му се замая, гърлото му пресъхна и се сви от спазми.

— Как… Какви ги дрънкаш, бе? — прецеди през зъби той.

— Какви ги дрънкам ли? Смъртта идва да те прибере… Чао, говедо, повече няма да се видим на този свят.

Дългият монотонен сигнал в слушалката прониза болезнено ухото му и се заби в мозъка му. Но той нямаше сили да остави слушалката. Предсмъртно предчувствие парализира и тялото, и волята му… Този Ник всичко знае, всичко вижда. Той е навсякъде… Защо му беше да се занимава с него?

Накрая Бермуда дойде на себе си. Тресна слушалката и извика тримата си телохранители.

— Трябва да махнете това! — Показа им тялото на Черпака.

— Това ли?! — изумено погледна трупа единият.

— Ти си го очистил, ти си го и махай — твърдо заяви другият.

— Нас в тая работа не ни намесвай — добави третият.

Телохранителите отказаха да му се подчинят. Това означаваше, че Бермуда е паднал тотално в очите им. Не го уважаваха… И цялата останала групировка недоволстваше. Но цялото им недоволство беше концентрирано върху Черпака. Бе ликвидирал Черпака, но недоволството остана. Че отгоре на всичко стана още по-голямо…

— Знаете ли на какво ще ви направя? — Лицето на Бермуда почервеня от злоба, той бавно започна да се надига от мястото си.

— Абе я върви по дяволите! — погледна го презрително единият телохранител.

— Да си обираме крушите! — каза другият.

Тримата изчезнаха. Бермуда си подаде носа през вратата и огледа приемната. Нямаше никого. Разходи се из целия офис… Отново не откри никого. И във външния коридор нямаше никого.

— Ей! — Някъде зад гърба му се чу познат глас.

Бермуда се обърна рязко и видя прегърбен старец с чисто бяла брада, шапка и тояжка в ръката. Такива като този не ходят, а куцукат едва-едва…

— Кой си ти?

Впрочем, Бермуда вече се беше досетил кой стои пред него. Очите му се ококориха от ужас, когато видя как старецът изведнъж се изправя и в ръцете му се появява пищов.

— Познай от три пъти!… Едно… Две… Три…

Трите последователни изстрела оглушиха пространството. Но Бермуда успя да чуе само първия. Вторият и третият бяха погълнати от гробната тишина…

Никита хвърли ТТ-то върху трупа, прегърби се отново и с бавна старческа походка се насочи към кабинета на Бермуда.

Не беше и предполагал, че братоците ще се отрекат толкова бързо от този изрод. Наговорили са се и са изчезнали яко дим. Той тъкмо беше влязъл в офиса и беше много учуден, че никой не го посрещна на входа. Но за сметка на това се зарадва на срещата с Бермуда.