Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

А сакът с парите стоеше в краката на Бермуда. Не му беше до тях сега.

Два тузарски джипа „Чероки“ влязоха в двора на блока почти едновременно и спряха пред един и същи вход. Но влязоха в двора от различни посоки. От всяка кола слязоха по четирима бабаити, явно невписващи се в категорията на номенклатурния елит, за който някога беше построен този внушителен блок.

Двама бръснати бабаити с кожени якета и широки дънки застанаха пред входа. Останалите шестима най-безцеремонно нахлуха вътре и минаха покрай портиерката.

— Приспаха бабето — каза единият на другаря си, който стоеше до входа и мързеливо оглеждаше двора. Интересуваше се най-вече от една бяла лада осмица. Но не видя такава никъде.

— Какво са направили? Да не са я очистили?

— Ти к’во, тъп ли си? Че нали е бабе, колко душица носи. Пръснали са я със спрей и готово.

— Дали няма да опъне краката?

— Бе кой я знае…

— Ей, слушай, тука да не живеят някакви педали?

Към входа се приближаваше нещо. Именно „нещо“ — не беше нито мъж, нито жена, а някакво „то“. Беше с пола под коленете, с обувки с нисък ток и ярко яке до кръста. Чертите му определено бяха мъжки, но беше наклепано цялото с грим — плътен слой пудра по бузите, сенки над очите и под очите, ярко червило, а на главата — перука.

Това чудо на природата се приближаваше бавно към мутрите.

— Къде отиваш бе, педерунгел? — прегради пътя му единият бабанка.

Онова спря и с полуженски-полумъжки глас каза:

— Преди всичко трябва да знаете, че не съм хомосексуалист, а травестит.

— Какви ги дрънка това плашило? — попита бабанката другаря си.

— Абе пързаля ни, един вид…

— Момчета, много бързам, трябва да ме пуснете да мина — не миряса съществото.

— Къде да те пуснем? Да те минат всички ли…

— Още веднъж ви казвам, не съм хомосексуалист. И нямам сексуални контакти с мъже. Аз съм тра-ве-стит…

— Ама че тъпак, пак се прави на интересен… — продължиха да му се подиграват мутрите.

Нито единият, нито другият имаше намерение да се мръдне от мястото си. Но между тях все пак имаше пролука, през която при добро желание създанието можеше с лекота да се промуши.

— Още веднъж ви казвам, много бързам! — с категоричен тон заяви то.

И изведнъж неочаквано хукна навътре. Мутрите се усетиха, когато чудото вече беше зад гърбовете им.

— Я стой бе, педал нещастен! — хукна след травестита единият.

— Дръж гадината!

Чудото спря доброволно до масата, на която кротко дремеше приспаната бабичка.

— Момчета, не се изразявате никак учтиво! — префърцунено каза травеститът, обръщайки се към мутрите. — Никой ли не ви го е казвал досега?

— Ей сега ще те…

Бабаитът така и не успя да каже какво мисли да прави с него. Като с магическа пръчка, в ръцете на травестита се появи пистолет със заглушител. Куршумът попадна директно в гърлото на бабанката. Той започна да се задушава от непоносима болка, кръвта и собствените си долни ругателства.

Другият също отвори широко уста — от учудване и страх. Но куршумът мина малко по-нагоре, образувайки дупчица точно между веждите му.

Никита — в това странно облекло беше именно той — не дочака двата трупа да се повалят на земята и моментално се насочи към асансьора. Вратите пред него се разтвориха веднага щом натисна копчето. Извади късмет.

Асансьорът спря на петия етаж. Никита тръгна да слиза към четвъртия, на чиято площадка се бяха скупчили трима огромни бабаити с кожени якета и ланци на вратовете.

— Жено, не ме ли чуваш какво ти казвам? — гърмеше басово гласът на единия. — Убили са сина ти. Ето го. Трябва да си го приберете…

— Е, хайде стига де, бабе! — настоя друг. — Излез и виж сама…

Но напразно се опитваха да провокират майката на Никита. Тя стоеше от другата страна на солидната блиндирана врата и нямаше никакво намерение да отваря. Не реагира по никакъв начин на провокациите им, защото вече беше предупредена за всичко.

И тримата бабаити стояха с гръб към Никита. Доста непредпазливо от тяхна страна.

Явно в летописа на черняевската групировка не беше записано как Никита и Вовата заловиха изродите, нахлули в дома на родителите му, за да ги отвлекат. Историята се повтаряше.

Единият бабанка все пак се обърна, чувайки тихите му стъпки. Но вече беше късно. Никита го беше хванал на мушка.

Пистолетът направи няколко отката един след друг с интервал от една секунда и три куршума бяха изстреляни. И тримата паднаха покосени като снопове при жътва на бетонното поле.