Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

Цялата групировка се беше събрала в един ресторант. В същия, в който предния ден Тупаницата и Джина се бяха опитали да унижат Бермуда. За което веднага им беше прочетена смъртната присъда.

Вълка и Лябата си бяха свършили работата много добре. Те дълго не се съгласяваха да си цапат ръцете с кръв, но Бермуда ги убеди. Съгласиха се да ликвидират Тупаницата и Джина срещу доста солидна сума и възможността за триседмична почивка в Египет. А ето, сега и двамата седяха сред останалите момчета със скърбящи лица и в очите им се четеше силното желание да отмъстят на убийците.

Бермуда с прискърбна физиономия зае мястото си на централната маса, смръщи вежди и започна речта си:

— Благодаря на цялата групировка за доверието, което ми се оказва. В този тежък за всички ни момент трябва да решим как ще продължим нататък. Но преди това трябва да решим как да накажем копелетата, които са се осмелили да вдигнат ръка срещу Тупаницата и Джина.

— Че какво има да му мислим, трябва да ги пречукаме тези изроди — обади се някой от мястото си.

— Да, да, точно така, няма това-онова. Око за око, зъб за зъб.

— Абе то да ги пречукаме, е лесна работа. Само че въпросът е кой е посегнал на живота им — обади се Черпака.

— Да. Сигурно не знаете, но вчера имах разговор с Тупаницата — започна Бермуда като за едно от най-знаменателните събития в живота. — Те бяха научили кой е очистил Витал и е гепил общата каса.

— И кой е тоя изрод?

— Ник!

— Ник?! — чуха се възмутени възгласи от залата.

— Стига бе, не може да бъде!

— Може! — отсече Бермуда. — Джина се беше досетил каква е работата. Ник е заминал на Канарите два дни по-късно от предвиденото, ден след убийството на Витал.

— Значи той го е ликвидирал? Ама че гадина! Заклевам се, ще го убия!

Беше Вълка, който стана от мястото си и започна да се тупа в гърдите.

— Думата си е дума! — посочи го с пръст Бермуда. — Мисля, че ще ти се наложи да заминеш за Канарите. Да намериш Ник.

— Че той нали уж се е върнал — напомни Черпака.

— Че се е върнал, върнал се е, ама мангизите са останали зад граница — отряза го Бермуда.

— Мислиш, че ги е изнесъл зад граница?

— Ами точно това ще разберем от него. Накратко, трябва да намерим гадината… Сто процента той, копелето, е загробил Тупаницата и Джина.

Бермуда гореше от ненавист към врага на независимата им групировка, която сякаш представляваше отделна държава, и не можа веднага да забележи, как лицата на Вълка и Лябата изведнъж се изтегнаха в учудени гримаси. Останалите момчета също се бяха ококорили стъписано.

— По дяволите, че това е Ник! — тихо измърмори Черпака.

Бермуда се обърна и направо си глътна езика. С много важен вид, пристъпвайки тежко, в ресторанта влезе Ник. Изглеждаше доста представително. Беше облечен с черен костюм, сякаш траурен, който му седеше като излян, като че ли беше правен по поръчка, с ослепително бяла риза, вратовръзка, обувки за около хиляда долара и черна филцова шапка, с която приличаше на известните американски гангстери от тридесетте. Погледът му беше строг, смразяващ кръвта, а лицето му бе застинало като каменно. Във всяко негово движение се усещаше огромно надмощие и непоклатима увереност. Носеше кожена чанта.

За момент Бермуда бе готов да свали обвиненията от него. Но беше само за миг…

— Кой го пусна тук? — обърна се той към двамата биячи зад гърба си.

Онези объркано присвиха рамене — демек нали е наше момче, при това от авторитетните.

Ник се беше доказал като точен пич. Беше на равна нога с Витал. Вярно, като че ли се беше оттеглил от групировката, но момчетата все още го уважаваха.

— Май имаш нещо против? — грубо, но в същото време без каквато и да било агресивност попита Никита.

Бермуда се почувства като в небрано лозе. При всички случаи обаче трябваше да му натрие носа на този тип.

— Да речем, че имам — прецеди през зъби той.

— Че кой си ти? — тихо попита Ник, но така, че всички да го чуят.

Не гледаше Бермуда, а към цялата аудитория. Погледът му беше смазващ, сякаш обвиняваше за нещо не само Бермуда, но и всички момчета.

— Аз… — започна Бермуда, но Ник не го изслуша и се обърна към останалите.

— Момчета, нещо не схващам! Какви са тия безобразия, дето стават тук? Коя е тази гнида, дето се опитва да се докопа до властта? Коя е тази гадина, която помита всичките ни момчета по пътя си? Очистиха Капитана, после Бичмето, Витал също съвсем наскоро. Сега пък гръмнаха Тупаницата, и Джина си отиде… И този — погледна Бермуда — могат да го пречукат… — Много на място той направи кратка, но убедителна пауза. — Или него няма да го ликвидират…