Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

Така, а сега подскоци на място. Джина застана на един крак и започна да скача.

— Женя, може ли така?

Наташа отметна одеялото, надигна се леко и изложи на показ великолепното си тяло.

— Защо да не може? — продължи да подскача Джина.

— Поне една сутрин да беше поскачал малко върху мен…

— А, не, коте, режимът преди всичко. За теб е нощта. За всичко си има време. Сутринта е за физически упражнения, денят за работа, а вечерта за жени. И не трябва да се излиза от ритъм. Иначе ще загубиш форма, ще западнеш и всеки конкурент ще те изпревари.

Джина завърши сутрешната си гимнастика под съпровода на недоволното мърморене на Наташа.

— Кажи само кога ще се спреш!

— Ами никога! — отговори той. — Може би само за известно време. Я стига си се излежавала, марш в кухнята!

След водните процедури и обилната закуска Джина излезе по работа. Трябваше да се види с Тупаницата, да уредят два-три въпроса с него, да се подготвят за събранието. Освен това трябваше да свият сармите на Бермуда. Сигурно не е намерил Ник…

Джина се качи на асансьора. Казваха му, че такова нещо не трябва да се прави. В неговото положение е по-добре да слиза пеша по стълбите, защото асансьорът може да се окаже смъртоносен капан.

Но него няма кой да го напада… Освен това, ако стане нещо, той можеше сам да отбие каквато и да било атака. Бил е две години в морската пехота, имаше черен пояс по таекуондо, а носеше и пищов под якето си — един „Макаров“, регистриран официално.

Изведнъж асансьорът спря на един от етажите. Вратите се отвориха. Срещу него стоеше познат тип… А в ръцете му…

Джина забрави и за морската пехота, и за черния си пояс, и за пищова. Дори не успя да види като на лента и най-паметните дни от живота си. Първият куршум го уцели точно в сърцето, а вторият проби главата му. Когато тялото му се сгромоляса на пода, вече беше мъртъв и не можа да види как убиецът хвърли пистолета върху него и как вратите на асансьора се затвориха.

Тупаницата се събуди късно. Цяла нощ си бе играл с топките. Не в онзи смисъл, разбира се. „Ръкоделието“ не беше по неговата част. За това си имаше Люба, страшна мадама. Но Люба вчера бе останала на сухо. И всичко това заради някакви си топки. Игра цяла нощ билярд, вкарваше топките по джобовете. Играта вървеше добре, спечели двеста долара. Не са кой знае колко пари, но за сметка на това е приятно да печелиш.

Легна си чак призори и прати Люба по дяволите. Събуди се към десет сутринта. Люба я нямаше вкъщи. Може би от обида е решила да му кръшне. Въпреки че едва ли, много добре познаваше строгия му нрав. Че нали ще гръмне и нея, и тъпкача й!

Не беше станал много късно, но днес все пак беше събранието. Щеше да се наложи да отговаря пред групировката защо касата не е намерена.

Да, това, разбира се, не е редно. Капитана и Бичмето никога не са давали отчет на групировката за постъпките си. И Витал потискаше демокрацията още в зародиш. Или по-точно, демомутрията… Да, обаче Тупаницата нямаше същия авторитет. Затова братоците го наглеждаха. Но нищо, това нямаше да е задълго. Скоро всички момчета ще му се строят в редица. На Бермуда ще му разгони фамилията. Още днес ще го направи. Може така да нагласи нещата, че момчетата от групировката да го потиснат психически, а по-добре — физически…

Време бе да си вземе обичайния сутрешен душ. Тупаницата завъртя кранчетата, но чу само някакво неприятно съскане, в което сякаш беше кодирано ругателство. Като че ли душът му се караше: „Затвори кранчетата, гадино! Не виждаш ли, че няма вода…“.

От досада Тупаницата им млатна един юмрук, но не ги затвори, забрави.

Преди да излезе от къщи, той погледна през прозореца. Колата с телохранителите беше до входа. Вече можеше да им подаде сигнал.

Той взе джиесема си, набра номера на началника на охраната. След около една минута някой позвъни на вратата. Тупаницата настрои изображението на екрана на монитора. Точно така, бяха Скелета и Белята, телохранителите му.

Отключи и дръпна вратата към себе си. Това сложи край на живота му. Мощният насочен взрив го помете с цялата си сила. Триста грама тротилов еквивалент бяха концентрирани в ударната вълна и откъснаха главата му като на кокошка, запращайки я като топка през широко отворената врата на банята. Точно в този момент пуснаха водата…

— Хайде, Бермуд, започвай — каза Черпака. — Така или иначе, ще трябва да обсъдим нещата, щом сме се събрали.

Всички вече знаеха трагичната новина. Днес сутринта си бяха отишли от този свят Тупаницата и Джина. Единият бил застрелян, а другият останал без глава, ударната вълна на специалния заряд я отсякла като брадва.