Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

Не беше минала и година, откакто Бермуда беше влязъл в редиците на славната черняевска групировка. Като смел боец от петорката на Мошеника, здраво притискаше частниците в ъгъла, помиташе всеки, който се окаже на пътя му. Самият Капитан съвсем наскоро бе забелязал качествата му и след половин година Бермуда вече ръководеше цяла бригада биячи от около петнадесетина души.

От този момент нататък той имаше своя зона на влияние, своя територия, свои обекти. Редовно ги обикаляше и сваляше по десет кожи от всеки частник. Ако евентуално възникнеше проблем, се обаждаше на Капитана. Той му изпращаше бойната си петорка и всички недоразумения се решаваха на мига. Понякога се налагаше биячите му да ходят на срещи за разчистване на сметки между групировките. Но тогава Бермуда сам заставаше начело и саморазправите винаги завършваха с примирие.

Но освен него, Капитана имаше още трима такива бригадири. А двама от тях имаха още по-високо положение. А над всички в йерархията стояха Бичмето и Капитана. И за да се изкачиш до върха на стълбичката на властта, бе нужно да премахнеш всички от върхушката.

Не можеше да се каже, че Бермуда не мечтаеше да се изкачи на върха, но не смееше и да мисли, че може да вдигне ръка срещу Капитана и Бичмето, срещу Витал и Мошеника.

Но явно бе роден под щастлива звезда. Първо убиха Мошеника, после Сфинкса, който също беше силен в групировката. След това видяха сметката на Капитана, а след него си отиде и Бичмето. Начело на групировката застана Витал, но и той не живя дълго. Застрелял се. Гръмнал някаква мадама, а после и сам поел към оня свят.

Ченгетата веднага приеха тази версия за правдоподобна, но не и Тупаницата и Джина.

Тупаницата беше един от най-авторитетните бригадири в групировката. След Витал на власт дойде неговата бригада. Избраха го на общо събрание на групировката. А Джина му стана дясна ръка. Един вид, нали някога отговаряше за общата каса, знаеше как да я върне.

А общата каса бе изчезнала безследно. Витал я бе скрил някъде. Но така, че сега никой не можеше да я намери.

Някой беше очистил Витал. Очистил го е и така е нагласил нещата, че да изглежда като самоубийство. Но кой го беше направил, не беше известно.

Тупаницата и Джина се опитаха да си размърдат мозъчните гънки, но явно главите им бяха напълно празни. Нито единият, нито другият успя да намери някакво разумно решение на проблема. Авторитетът им сред групировката отслабваше с всеки изминал ден.

Само седмица след погребението на Витал момчетата едва ли не съвсем открито започнаха да обсъждат въпроса отново да се направи събрание. Бермуда нямаше нищо против. Че как ще има. Нали точно той щеше да седне на мястото на Тупаницата.

Бяха решили да го организират на следващия ден. А днес Тупаницата го беше извикал да поговорят. На масата в празния ресторант заедно с него седеше и Джина. И двамата бяха сериозни, наперени като пуяци.

— Е, братле, какво става с теб? — съвсем небрежно попита Тупаницата, сякаш не знаеше, че момчетата от групировката искат да сложат Бермуда на негово място.

— Ами при мен всичко е наред.

— Значи никакъв проблем нямаш, така ли?

— Проблем имаш ти, Тупаница.

— Да ти кажа, не мисля така. Но виж, ти може и да си го изпросиш. И то още сега. Абе не се притеснявай, братле — изкиска се Тупаницата. — Да не си помисли, че ще ти видя сметката?

— Че за какво ти е да ми виждаш сметката? — учудено повдигна вежди Бермуда.

— Ами прекалено нависоко се целиш нещо, братле. Опитваш се да седнеш на моето място. Само не си въобразявай, че момчетата ще ме свалят. Нямам никакви издънки пред тях.

Бермуда замълча.

— Какво мълчиш? Защо не питаш къде е касата? Къде са значи двата милиона?

— Има ли смисъл да питам? — усмихна се ехидно Бермуда. — И без това не знаеш къде са.

— Ами ако знам? — озъби му се Тупаницата и погледна Джина.

— Виж ти, да чуем тогава!

— Няма какво да слушаш — каза заядливо Джина. — Трябва да си гледаш работата, а не да ми седиш тука…

— Ти пък к’во искаш?! — накриво го погледна Бермуда.

С цялото си поведение той демонстрира, че не признава изобщо авторитета на Джина.

— К’во, к’во — ей такова, шарено. С една дума, Ник се върна от Канарите. Касата е у него.

— Стига бе!

По принцип, тази мисъл му беше минавала през главата, но нали Ник замина за Канарите още преди да убият Витал.

— Нали знаеш, Ник не си поплюва. Само веднъж се цели. А и пипето му сече. Открил е, с една дума, Витал и го е сгащил в апартамента на мадамата. А и мадамата не е била никак глупава. Отракана мацка, вряла и кипяла, държала някакви търговски будки. И била предана на Витал като куче. При нея е криел мангизите. А Ник е очистил и нея, и Витал, и е прибрал парите.