Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

После се излежаваха в леглото, наслаждавайки се на почивката.

— Преди никога не си бил такъв — каза Лена.

— Какъв „такъв“?

— Толкова груб. Ти си дивак!

— Че нали се връщам от див остров.

— А много ли дивачки имаше там?

— Достатъчно — кимна Никита.

На деня след саморазправата с Витал той излетя за Канарите. Само че си беше избрал друг остров за почивка, не Гран Канарио, а Тенерифе. Не се лишаваше от нищо. Включително и от жени. Не пазеше нито себе си, нито тях. Поживя си бейски. Можеше да остане още, но трябваше да се връща.

— И как са?

— Не са по-зле от нашите.

— Ти какво, да не си спал с някоя там? — изведнъж се ядоса тя.

Явно не се преструваше. Възмущението й беше искрено.

— Използвах презерватив — подсмихна се Никита. — Както ме помоли…

— Аз? Аз съм те молила?!

— Ами да. Нали ти беше все едно какво ще правя на Канарите. Бързаше да се отървеш от мен.

— Ти чуваш ли се какво говориш? — избухна Лена.

— Каквото ми е на акъла, това ми е на устата.

— Никита, не ми харесва тонът ти!

Лена вече не лежеше. Стана ядосано. Беше гола. Но бе толкова възмутена, че не забелязваше голотата си.

— А на мен твоят.

Никита също стана, но за разлика от нея веднага започна да се облича.

— От какво си толкова недоволен?

— От това, че искаше да ме изпратиш сам на Канарите.

— Не съм искала. Така се стекоха обстоятелствата.

— Онези, дето са в гащите на Витал ли? — скастри я Никита.

— Какво?! Какво каза?! — От изненада Лена замалко не си глътна езика.

— Не знаеш за какво става дума, така ли?

— За какъв Витал ми говориш?

— Хайде, не се прави на глупачка, Лена, не ти отива. Много добре знаеш за какво говоря. Искала си да се омъжиш за Витал.

— Не говори глупости! — истерично изписка тя.

Никита въздъхна тежко и извади снимките от джоба си. Онези същите…

— Ето, полюбувай им се!

Лена погледна една снимка, втора и пребледня като платно. Никита помисли, че всеки миг ще падне в несвяст.

— Изненадах ли те? — усмихна се той ехидно. — Мислеше, че съм пълен глупак. А на глупаците могат лесно да им се слагат рога, така ли?

— Никита… Не си прав — прошепна тя. — Между нас не е имало нищо…

— В смисъл, не те е изчукал.

— Никита, как може да говориш така?

— Само няма нужда да ми дрънкаш врели-некипели, става ли! Не си му пуснала, защото си искала да си качиш мизата. Да се ожени за теб. Или все пак си му пуснала?

— Никита…

— Ти си евтин боклук, Лена! Ти си мръсница! — каза й директно в очите Никита. — Зад гърба ми си уреждала живота си. Луксозна къщичка с басейнче, мерцедес 600 с личен шофьор, бол пари за джобни. Това е на първо място за теб, а аз съм след това… Поне за личен шофьор нямаше ли да ме вземеш? За тяло. Или като любовник… За душата. Но за мъж няма да ме вземеш със сигурност. Нямам нужното положение в обществото.

— Никита! Престани!

— Не, няма да престана!

— Така ли! — не издържа Лена. Красивото й личице изведнъж се изкриви в грозна гримаса. — Да, искам всичко. Къща, кола, пари, положение! Вече ти казах за това.

— И какво, като си ми казала?

— Ами ти не се вслуша в думите ми. Все ти е тая. Витал живее като бей, а ти си пълен голтак.

— Всичко с времето си.

— Няма нужда да ме залъгваш с празни обещания! Ти не се стремиш към нищо. С нищо не искаш да се занимаваш.

— По принцип съм пълен неудачник.

— Наистина е така.

— Ами заминавай тогава при твоя Витал! Или той те е изпратил при мен?

Лена престана да се ядосва и направи патетично-трагична физиономия.

— Сигурно не знаеш…

— Какво трябва да знам.

— Виталий го няма вече.

— Как така го няма вече?

— Самоубил се е. Застрелял някаква жена, а после прострелял и себе си.

— Кога е станало това?

Никита изигра също толкова добре ролята си на трагично скърбящ.

— Погребението беше по-миналата седмица.

— И аз да не знам нищо…

Лена само въздъхна тежко. Никита направи същото. Настъпи дълга и потискаща пауза — минута мълчание.

Може би някой от приближените на Витал се е опитал да му съобщи за погребението. Но той промени мястото на почивката. Телеграмата сигурно не е сигнала до него. А може и никой да не го е търсил, не им е било до него.

Но Витал вече беше част от миналото, а Лена все още беше в настоящето му. Трябва да изясни отношенията си с нея.

— Значи Витал вече го няма и ти реши да се прехвърлиш пак при мен — попита Никита, изпълнен с презрение.

Тонът му обиди Лена. Но това беше и целта му, да я провокира.