Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Ник, абе какви ги разправяш, какъв куршум? Освен това нали искахме да отваряме банка заедно…

— Банка искаше да отваряш ти. Заради нея стана цялата пукотевица в кръчмата. Гласеше ме за ролята на единия килър. Искаше да премахна пречещите елементи, за да си направиш банката. А на мен ми разправяше някакви врели-некипели за някакво си магазинче там. Опитваше се да ме изпързаляш като някакъв балък. Като последния балък.

— Няма такова нещо, Ник, глупости говориш…

— Аз знам какво говоря, много добре знам. Между другото, за банката ми спомена чак след като вече си наредил да ме очистят.

— Не е така… Наистина, не е!

— Точно така си е! Ами Лена?

— Какво Лена?

— Спал си с нея.

— Абе ти луд ли си?!

— А това какво е?

Никита му метна небрежно няколко предварително подбрани снимки.

Витал ги взе, дълго ги разглежда, преценявайки нещо наум, после му ги върна с насмешка. Ръцете му останаха върху коленете, но този път Никита не обърна внимание на това.

— Ник, братле, че това не означава нищо… Вярно е, Лена дойде у дома един път без теб. Е, голяма работа сега, веднъж съм я хванал през кръста, чудо голямо. Това е, един вид, приятелски жест…

Едната му ръка се мръдна леко надолу.

— Спал ли си с нея? — твърдо попита Никита.

— Ако си говорим честно, не съм. Нищо не се получи. Че тя е кучка! На нея не й трябва секс, а парите ми. Каза, че няма да преспи с мен, докато не се оженим.

— Да, Витал, съвсем си изнаглял. Отнесе се с мен като с последния балък. Отне ми приятелката. Искаш да ме убиеш. Но аз не съм балък. И аз мога да убивам. Или не го знаеше?

Никита протегна ръка с пистолета напред и се прицели в челото му.

— Недей!

Изведнъж женски писък оглуши стаята. Сякаш някаква гигантска пружина изтласка Албина напред. Тя се изстреля като куршум от креслото и полетя като обезумяла към Никита.

Но той седеше на самия ръб на креслото и успя да реагира бързо. Дръпна се леко вдясно и освободи щурмовата линия. Албина прелетя през празното място, но вече се готвеше за нова атака. Ни най-малко не се смути от пистолета в ръцете му. Или съвсем е превъртяла мадамата, или Витал наистина й бе много скъп…

Никита можеше да я успокои, като й направи подсечка, но Витал му попречи.

Под крачола на десния му глезен беше прикрепен кобур, а в него имаше браунинг с джобен размер. Ето до какво се бе опитвал да се добере през цялото време. Но Никита не го разбра навреме… Витал се възползва от суматохата и успя да извади пистолета и вече го беше насочил срещу Никита…

Никита нямаше никакъв шанс да изпревари изстрела му. Затова се дръпна рязко вляво. Но се натъкна на Албина, готова да издере очите му с нокти. Изстрелът изтрещя в същия миг.

Албина се олюля, започна да се свлича върху Никита и го прикри от огъня.

Витал продължи да стреля, но всички куршуми се забиваха в Албина. Никита се възползва от този щит — жив или вече мъртъв, и хвърли тялото й върху Витал.

Онзи загуби равновесие и за миг излезе от играта. Точно от това се възползва Никита, за да скочи срещу него. Пистолетът му не беше в удобно положение за стрелба, но за сметка на това можеше да го удари с него. Което и направи. Направи го — удари го с ръкохватката в слепоочието и директно го изключи от реалността.

Витал се сгромоляса върху дивана и замря в неудобна поза. Никита опря дулото на пистолета в тила му.

Бе допуснал не една, а две груби грешки едновременно. Трябваше веднага да му види сметката, а вместо това му позволи да го забаламоса с приказките си. И ето какъв бе крайният резултат — замалко сам да получи куршум в челото. А и Албина загина, съвсем излишна жертва.

Бе виновен за смъртта й. Но не може да я върне.

Изведнъж му хрумна страхотна идея.

Отиде до Албина и се наведе над тялото й, за да се увери, че наистина е мъртва. После се върна до Витал, той все още стискаше браунинга. Но Никита не го взе, а напротив. Нагласи тялото на противника си в седнало положение, вдигна ръката му с пистолета до слепоочието му и постави показалеца си върху неговия.

Точно щеше да го натисне, и Витал изведнъж отвори очи.

— Какво правиш? — изкрещя ужасен.

Никита не отговори. Нямаше намерение да прави повече грешки.

„Стреляй пръв, братле!…“

Натисна показалеца на Витал. Браунингът тресна оглушително. Край. Нямаше го вече бригадира. Нямаше го бившия приятел… Бившия приятел. И бивш враг…

Първо си бе отишъл Чауса, после Вовата, сега и Витал… От бившата бойна гангстерска петорка остана само той. Е, и Гирата, но него все едно го няма, нали го тикнаха за доста годинки зад решетките.