Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

Председател на управителния съвет на банка — не звучеше никак зле. Но още по-добре звучеше това — ти, братле, замини, пък, когато се върнеш, тук, един вид, ще те обсипя с дъжд от пари… Сега много ти здраве, а после ще хванеш дядо господ за шлифера…

Да, ама не — това „после“ няма да го има. Точно така, Витал наистина е замислил някакъв коварен план. Може пък наистина самолетът да катастрофира. Заедно с него. И това да е въпросният нещастен случай. А Витал ще излезе сух от водата, не могат да го упрекнат в нищо.

Може и да не го чака самолетна катастрофа, но при всички случаи го очаква нещо лошо. Витал имаше основателни причини да иска да се отърве от него. Първо, Никита знаеше прекалено много. Второ, Лена…

— Значи трябва да пътувам сам, така ли?

— Защо сам? Ами Лена?

Все едно не знае, гадината, че Лена ще се откаже от пътуването… Всички го предадоха.

— Ще ти кажа, но ти на никого не казвай. Един вид, гроб си — Никита заговорнически сниши глас, сякаш се страхуваше Лена да не го чуе.

Дори по телефона усети как Витал занервничи, като че ли очакваше Никита да му съобщи нещо много неприятно.

— С една дума, Лена не иска да пътува. Но аз не настоявам. Чувал съм, че там, на Канарите, мадамите били много готини.

— Вярно е — зарадва се Витал. — Много са готини! И в леглото са добри. Значи си решил да кръшнеш малко на Лена?

— Че какво, да не съм стар…

— Е, ясно… Да ти пратя ли моята Таня?

Таня беше блондинката с увиснало дупе. Не му трябваше на Витал тя вече. Лена му трябваше на него. А Таня можеше спокойно да я пробута на Никита… Говедо!

— Не ми трябва. А освен това Лена може да разбере.

— Ами ти си знаеш, старче, аз не настоявам. С една дума, утре ще ти пратя кола.

— Аз си имам.

— Хайде сега, не се дуй! Ще ти направим тържествено изпращане…

Да бе, с червено килимче ще ме изпратят. В гроба. Може и оркестър да поръчат.

— Е, както кажеш, братле!

— Ами тогава всичко най, приятна почивка!

— А ти какво, няма ли да дойдеш да ме изпратиш утре?

— Извинявай, брато, затрупан съм с работа. Но ще те посрещна, обещавам.

Ще посрещне той, ще посрещне ковчега с тялото му.

Закараха Никита на аерогарата с тежкарски мерцедес 600. Придружаваха го двама бабаити с бръснати вратове. Отнасяха се с него с голямо уважение. Все пак Никита не беше кой да е, а първа дружка на Витал.

Но прекалено старателно демонстрираха симпатиите си към него. Доста преиграваха.

Като че ли бяха готови да минат с Никита даже и през паспортната, и през митническата проверка. И с удоволствие биха го направили. Но все пак не заминаваха те, а Никита, и трябваше да останат в зоната на изпращачите. Не откъснаха очи от Никита, докато той не се скри от погледа им.

Без всякакво съмнение им беше наредено да се убедят, че Никита се е качил на самолета. Само че възможностите им бяха ограничени.

Никита стигна до самолета и даже се качи в него. И си представи как единия от мутрите вече докладва на Витал по джиесема. Един вид, всичко е наред, той се качи.

Представи си и реакцията на Витал — добре, казва, можете да тръгвате. И поглежда Лена. Тя седи до него. Гола, готова да му се отдаде… Кучка!… Кучка!!!

Всички пътници вече бяха на борда. В последния момент Никита подбели очи, хвана се за корема и силно извика:

— Аа!

Около него веднага се събра тълпа от доброжелатели.

— Коремът ми!… Аа, ще умра!… Аа, апандисит!… Не мога да пътувам!…

Естествено, никой не искаше да поема риска да лети с болен пътник на борда. Свалиха го от самолета, а не след дълго той вече се носеше в една линейка към болницата.

И разбира се, там пристъпите на болка отшумяха от само себе си. В дежурното отделение му взеха кръв и урина за анализ, премериха му температурата. Всичко беше наред. Но трябваше да му се направи изследване. Ако разбира се, болният е загрижен поне малко за здравето си.

Какво ти здраве сега… Сега трябваше да спасява живота си.

У себе си имаше пари — пет хиляди долара, и куфар с дрехи. Само оръжие нямаше. Но това не беше проблем — онзи глок, с който така и не беше направил нито един изстрел досега, беше закътан в скривалището под плочките. Освен това имаше още два пистолета — ТТ и АПС. Беше си приспособил и заглушители.

Оръжието лесно ще го вземе и с кола ще се уреди, без да брои тойотата. Но трябваше да купи още някои неща. Москва е голям град, пазари колкото щеш. А на пазарите какво ли няма, важното е пари да имаш.

Никита реши да действа незабавно. Цялото му същество в момента беше програмирано да убива. И нищо не можеше да го спре.