Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Ей, чакай малко! — чу зад гърба си познат глас.

Обърна се и видя бяло волво. До него стоеше Кеша. Един такъв наперен. Облечен в анцуг, кожено яке, а зад него застанали трима бабаити. Също с кожени якенца, със златни ланци. Изглеждаха доста внушително. Но това беше само на пръв поглед. А ако се вгледаш малко внимателно в тях, си личи, че са само някакви мухльовци, надувки. Не са способни на нещо по-сериозно.

— Кеша, дявол да те вземе! Какво правиш тук? — снизходително му се усмихна Никита.

— Ами трябва да се разберем за някои неща…

— Ти? С мен?

— Ами да…

— Заедно с тези ли? — с презрителна насмешка кимна Никита към спътниците му.

Ето, значи, какво било. Кеша е дошъл да го бие. Че и трима бабаити довлякъл със себе си. Ще си разчистват сметките заради Лена.

— Ами не — поклати отрицателно с глава Кеша. — Момчетата нямат нищо общо с това. Просто ей така дойдоха с мен.

— Един вид, дошли са да ни светят?

— И така може да се каже.

— Значи няма да ме биете?

— Не.

— Тогава смятайте, че сте извадили голям късмет. Защото отдавна вече не се бия.

— Какво?

— Стрелям. Директно в челото.

Никита говореше много убедително, а и външният му вид вдъхваше респект. Освен това направи жест, сякаш всеки момент ще пъхне ръка под якето и ще извади пистолет. Момчетата пребледняха като платно. А Кеша направо щеше да припадне от страх.

— Добре де, не се стягайте, момчета! — усмихна се до уши Никита. — Няма да ви светя маслото. Живейте. Тепърва има да ходите по мадами. Между другото, Кеша, намери ли си приятелка?

— Подиграваш ли ми се сега? — затрепери от нерви Кеша.

— Ами не! И без това знаеш, че Лена повече няма да се върне при теб.

Изведнъж Кеша стана напълно равнодушен. Престана да трепери. Лицето му поруменя леко, погледът му стана весел. Но всичко това в един миг беше заличено от злорадата му усмивка.

— А при теб ще се върне ли? — изгледа той някак доста подло Никита.

— Ами че тя вече сигурно си е вкъщи.

— Вкъщи. Само че не при теб. Лена е кучка. Но тя е моята кучка. Лена е мръсница. Но искам само нея.

Кеша започна да бръщолеви глупости. Лицето му стана на петна от злоба, устните му пребледняха. Още малко, и щеше да му излезе пяна на устата. Беше изпаднал в истерия. Никита знаеше много добър начин да го успокои, но Кеша беше прекалено далеч от него. Нямаше как да го стигне, освен ако не направи няколко крачки напред.

— Млъквай, изрод такъв! — изръмжа Никита. — Млъквай, че ще ти размажа физиономията на асфалта.

— Не, аз ще те размажа на асфалта.

— Какво каза? — Никита направи крачка.

— Аз няма да те ударя. Лена ще ти зашлеви плесницата.

— Шизофреник си ти! Трябва да се лекуваш!

— Виж първо какво ще ти покажа сега!

Кеша извади от джоба си някакъв плик. Приближи се до Никита и му го подаде.

— Ето, дръж!

Веднага щом пликът се оказа в ръцете му, Кеша отстъпи назад. Точно така, стой настрана, да не стане беля.

— Какво е това?

— Снимки. Погледни ги само. Ще паднеш на асфалта и ще си размажеш физиономията сам.

— Говори ми още!

Никита извади една снимка от плика. Щеше да си глътне езика. Лена стоеше чисто гола в доста неудобна поза, а зад нея се мяркаше самият той. На другата снимка го беше яхнала отгоре, а на третата той я обладаваше в класическа поза.

Явно Кеша беше наел частен детектив да следи похожденията на ненагледната му развратна женичка. Какво, къде, кога и с кого… Никита и Лена все още криеха връзката си. А излиза, че Кеша вече знае всичко.

— И за какво ми ги показваш, извратено копеле такова?

— Ами погледни и другите.

Никита присви равнодушно рамене. И продължи да преглежда снимките. Лена и той. Той и Лена. Лена и той. Лена и…

Лена стоеше до един много познат ролс-ройс. Един много познат тип й отваряше с една ръка вратата, а с другата я беше прегърнал през кръста. А този тип беше Витал.

На следващата снимка същият ролс-ройс беше хванат в момента, в който наближава портите на луксозната къща, от която Лена беше толкова възхитена. На третата — Лена и Витал влизат в къщата, ръката му обвива талията й…

— Това ли е всичко? — шашардисан попита Никита.

— Нали разбираш, моят човек нямаше възможност да се промъкне в самата къща. Там всичко се охранява строго. Но сигурно се сещаш какво може да са правили.

Кеша откровено се наслаждаваше на страданието му. А Никита наистина страдаше. Лена го беше предала. Беше го предала. Тя и Витал… И двамата го бяха унизили страшно.