Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— И какво по-точно те интересува?

— Ами това как ти и бригадирът ти първо видяхте сметката на три мутри на Капитана. След това още дванадесет юнаци очистихте. Накрая и до самия Капитана се добрахте. А за десерт пратихте на оня свят Бичмето и компания. — Светлов го гледаше с непоколебим хипнотичен поглед.

За момент Никита се почувства като джудже в краката на великан, но моментално се взе в ръце. Ченгетата не знаеха нищо със сигурност, имаха само предположения и догадки. А да провокират хората, това го могат много добре.

— Ти май ме бъркаш с някого — озадачено се ококори насреща му Никита. А може и Артьом да се е разприказвал. Но Капитана и Бичмето ги ликвидираха, след като Артьом го затвориха.

— Ами не, братле, с никого не те бъркам…

— Бъркаш ме, казвам ти.

— Може би искаш да ти дам доказателства?

— Вземаш ме на подбив, ченге. Ако имаше доказателства, сега щяхме да си приказваме на съвсем друго място.

— Кой знае, кой знае… Закоравял си, Никита, обиграл си се вече. Същинска мутра си станал…

— Пак ме бъркаш с някого.

— А, да, извинявай… Мутра е твоят Витал. Нали накрая той се изкачи на върха. А теб те хвърли в краката си и сега те ползва вместо парцал…

— Слушай, Игор, мога и да не се съобразя с това, че си ченге — заплашително се наежи Никита.

— Ау че ме изплаши… Добре де, вземам си думите назад. Не те ползва за изтривалка Витал, не те ползва. Но имаше намерения… Но ти, юнако, навреме се отказа. Отказа се, казвам…

— От какво?

— Ами нали те навиваше Витал да свършиш една работа. Да светиш маслото на няколко авторитетни личности с автомат…

Никита направо изтръпна целият. Откъде знае Светлов за всичко това?

— Няма нужда да си блъскаш главата — сякаш прочете мислите му Игор. — Ще ти кажа под секрет само, че в момента го проучваме твоя Витал… И нищо не може да ни убегне.

— Защо ми го казваш това?

— Ами нарочно… Пътищата ви с този Витал се разминават… Отдавна вече знам що за човек си, Никита. Печен си, можеш да стреляш, да убиваш… Но си слабохарактерен.

— Аз ли?

— Ами ти! Не си възхитен от гангстерския живот…

— Не съм…

— Но продължаваш да живееш по този начин. И всичките ти опити да се измъкнеш от калта си остават само опити и нищо друго. Безуспешни опити.

— Може и така да е — не възрази Никита.

По принцип Светлов беше прав.

— Струва ми се, че беше решил да се захванеш с някакъв бизнес. Да се махнеш от криминалния свят.

— И колкото по-надалеч, толкова по-добре — кимна Никита.

— И Витал като че ли не те спира.

— Не ме спира. Но при всички случаи пак ще ме държи под контрол.

— Няма да те държи. Пуска те той тебе. Завинаги те пуска. Но не да влезеш в бизнеса… а знаеш ли къде?

— Къде?

— В гроба.

Сърцето на Никита направо се сви от страх, той изтръпна целият.

— Къде?

— Знаеш къде… Само не ми казвай, че не си се досещал. Не му трябваш ти на Витал. Много добре знаеш, че е така. Но не иска да те пуска, защото знаеш прекалено много неща.

— И какво знам?

— Това, което знаеше и Артьом. Дори повече от него.

— Че какво общо има Артьом?

— Ами това, че вече не е сред живите.

— Не те разбрах нещо.

— Обеси се. Вчера вечерта. В килията. С кърпата си. А нали знаеш как се бесят с кърпа. Знаеш, че не може да стане без чужда помощ.

— Искаш да кажеш…

— Да, Никита, това искам да кажа. Убили са го Артьом.

— Но кой?

— Витал го е убил. Не със собствените си ръце, разбира се. Не е трудно да се разбере какъв е бил мотивът за убийството. Витал гледа да се отърве от свидетелите. Сега е твой ред.

— Какво значи мой ред, да се отърва от свидетелите ли?

Светлов се вгледа внимателно в очите му и се подсмихна иронично.

— По принцип, исках да кажа, че ти си следващият в черния списък на Витал. Но нали и ти можеш да си направиш такъв черен списък. В който ще има само един човек. И няма да има нужда да наемаш убиец за това.

— Това някакъв намек ли е?

— И дума да не става! На Григориев ще му намерим цаката. Рано или късно. Но ако ни помогнеш ти, по-рано.

— А това вече не е намек. Направо си е предложение за сътрудничество — саркастично се усмихна Никита.

— Ако си говорим откровено, с удоволствие бих приел сътрудничеството ти. Но ти няма да се съгласиш. Имаш предразсъдъци.

— Принципи.

— Не, това са предразсъдъци. Или даже бих казал, чудатост. Честно казано, не е толкова лесно да се хване Григориев. Не се пъха на вълка в устата. Предпазлив е. И хората му в ресторанта са стреляли с гумени патрони, и то по краката. Разчистването на сметки е било заради някаква банка. В случая с Артьом той не е поел кой знае какъв риск. Знаел е, че работата ще се потули. Докато, виж, с теб нещата са по-сложни. Утре като че ли имаш намерение да пътуваш за Канарските острови?