Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Кога… Кога са ги снимали?

— Вчера.

— Значи те днес…

— И днес… — кимна Кеша.

— Защо трябваше да ми ги показваш?

Никита усети как яростта се надига в гърдите му. Още малко и щеше да се нахвърли върху Кеша. И това можеше да завърши фатално.

— Исках да ти докажа, че не си най-големият тарикат. Има и по-големи от тебе. Ти провали живота ми! Сега някой друг ще провали твоя!

— Кеша… — прецеди през зъби Никита.

— Какво?

— Имаш точно пет секунди. Ако не се разкараш, ще…

Никита не поясни какви намерения има точно, но с цялото си поведение му показа, че няма да му се случи нищо добро.

Кеша веднага разбра намека и бързо скочи в колата си. Спътниците му го последваха. Но тръгвайки си, Кеша допусна малка грешница — от прозореца на колата показа рога на Никита. Демек бай-бай, рогоносец…

Извади късмет, размина се само с лек уплах, но пък колата пострада с дълбоко хлътване на едната врата. Никита не си сдържа нервите и с все сила вкара един шут по ламарините. Да му остане за спомен…

Докато Кеша извратенякът му остави къде-къде по-голяма горчилка за спомен.

Значи Лена се среща с Витал. Прегърната с него, отива в къщата му. И само може да се гадае какво точно са правили там. Не са деца все пак, сигурно се забавляват с по-сериозни неща. Сред царски разкош…

Царски разкош. Точно към това се стремеше тя. Никита не можеше да й го даде. Поне засега. Но ще направи всичко възможно. Само че тя нямаше търпение да го чака повече. Защо й е да чака, щом Витал е насреща? Той имаше всичко. Ето такъв мъж й трябва на нея.

А Никита в най-добрия случай можеше да й остане само любовник. В най-добрия… А в най-лошия щеше да го прати по дяволите.

Витал… Кучи син… Предател… Той му забърса под носа Албина. Но това е дребна работа. Отмъкна му под носа и Нели. И това как да е… Но му отне Лена. А за това ще трябва да си плати скъпо. И ще си плати…

Лена се върна късно.

— Къде беше? — попита Никита, сякаш не знаеше нищо.

— Ами при една приятелка се забавих…

Точно със същите постни лъжи някога замазваше очите на Кеша. А сега се опитваше да мине със същия номер и при Никита. Някой ден и на Витал ще ги пробутва тия. Кучка е тя. Мръсница. Но Кеша беше прав, привързваш се към нея и не искаш да я загубиш.

— Полетът ни е утре. Нали не си забравила?

— Не съм, разбира се… — тя се приближи до Никита и седна на коленете му.

С голямо усилие, той преодоля желанието си да отблъсне от себе си тази мръсница. Не сега, не сега…

— Искаш ли да не заминаваме? — попита го тя.

— Защо?

— Ами никъде не ми се ходи. И тук ми е добре.

— Преди беше на друго мнение.

— Освен това имам някакво лошо предчувствие…

— Това наистина е интересно.

— Имам лошото предчувствие, че самолетът ни няма да кацне, че ще катастрофира.

Дали Витал не й беше казал какво ще се случи с Никита? А тя сега се опитва да го предупреди.

— Аз не мисля така. Нищо няма да му стане на самолета.

— Ами защо тогава не заминеш сам?

Предупреждавала го тя, друг път. Опитва да се отърве от него. Демек, ти, скъпи, замини, а пък аз ще се оправя все някак тук… Ще го изкретам криво-ляво с жалкия Витал в мизерната му къщурка… Кучка!

— Не мога.

— Защо?

— Страхувам се.

— От какво?

Усещаше, че Лена се държи изкуствено.

— Ами ще срещна много красиви момичета. И то достъпни… Да не взема да прегреша с някоя…

— Е, глупости сега! Няма да го направиш. Вярвам ти.

Фалшът в поведението й ставаше все по-явен.

— Ами ако не издържа на изкушението?

— Само внимавай да не е повече от три пъти…

— Три пъти — това ли е лимитът?

— И то с презерватив. Въпреки че, разбира се, не бих искала да ми изневеряваш.

„А аз искам ли?“ — помисли Никита.

Точно в този момент звънна телефонът. Лена му подаде слушалката.

— Да?

— Здрасти! — чу се отсреща доволният глас на Витал. — Как я караш, старче?! Как е настроението?

— Ами настроението е чудесно. Тъкмо се стягах за път. Между другото, ти ли ще минеш да ме вземеш, или аз да мина?

— Абе аз бих минал да те взема… Само че, как да ти кажа, братле, имам много работа сега. Няма как да се измъкна. Може би някой друг път…

— Ами билетите?

— Абе за моите билети не бери грижа. Ти замини, развей си коня малко. И без това се мотаеш без работа.

— Ами бизнесът?

— Бизнесът ли?! Слушай, братле, искам да отворя една банка тук. Засега всичко е, един вид, само на хартия. Но парите вече са намерени. Накратко, като се върнеш, ще се захванем сериозно с тази работа. Мисля, че ставаш за поста председател на управителния съвет…