Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

Светлов знаеше и това.

— Да. Заедно с Витал.

— Витал няма да дойде. Нима не ти е казал вече?

— Не.

— Значи ще ти каже. Ще си намери някакъв повод. А теб няма да те разубеждава. Напротив, ще настоява да заминеш. Ще видиш…

— Е, какво пък, ще замина с Лена. Без Витал даже ще е по-добре.

— Само не си мисли, че Витал ще те остави без надзор. След теб ще замине негов човек. Забележи само, не с теб, а след теб. И ако трябва да бъдем по-точни, за да ти свали скалпа.

— Смяташ, че това е моето последно пътуване? — Никита се изплаши.

— Не смятам, сигурен съм. Нали ти казвам, Витал е много предпазлив. Не иска да те убива тук. Знае, че и без това вече е загазил до уши. А и момчетата от групировката няма да го разберат… Но ако умреш някъде на Канарите, а още повече при нещастен случай… С една дума, това е перфектният вариант.

— Значи на Канарите ще ме чака наемен убиец.

Страхът му не изчезна напълно, просто вече не го беше сковал така и се трансформира в инстинкт за самосъхранение. Никита изведнъж осъзна, че не се страхува от Витал, просто вижда в негово лице опасен съперник. Опасен, но с него могат да се сражават на равна нога.

Освен това Светлов можеше и да лъже. Защо трябваше да му вярва? Но събитията от последните дни го накараха да му повярва. Никита наистина не беше нужен на Витал. Само му беше в тежест. А освен това беше в течение на всичките му подвизи и бе опасен свидетел. Той можеше да го премахне и по-рано, но явно е решил да не рискува. Отложил е убийството за по-подходящо време. А най-подходящото време за това бе почивката на Канарите.

— Мислиш, че Витал не може да те убие ли? — попита Игор. — Може, и още как! Мутрите, те уж са като другите хора, могат да се държат и като нормални, завързват приятелски връзки помежду си, викат си „брато“ с повод и без повод. Но ако се вгледаш малко по-внимателно, не са хора, а паяци. И веднага щом останат насаме в затворено пространство, започват безчинствата. Това е като със синдрома на паяците, затворени в буркан. Вие с Витал уж сте приятели. Толкова общи неща от миналото ви свързват. Но при вас няма истинско приятелство, то е само привидно. Даже бих казал макет, който при силен вятър рухва веднага. А силният вятър вече е задухал, повярвай ми.

Никита не каза нищо, само кимна утвърдително. Да, вярваше на Светлов. Освен това Вовата… Витал го гръмна, без да му мигне окото. С лека ръка може да нареди да бъде ликвидиран и Никита.

— Общо взето, предупредил съм те. А ти прави каквото искаш. Можеш да предадеш Витал. Да дадеш показания срещу него. Все пак доста неща можеш да кажеш, нали така?

Никита кимна механично.

— Нямаме правителствена програма за защита на свидетелите. В Русия не е като в Америка. Но можем да направим нещо по този въпрос. Аз лично ще се заема. Ще си смениш фамилията, името, презимето. Даже и външния вид. Ще ти помогнем да си намериш апартамент в някой друг град.

— Стига толкова! — опомни се Никита. — Благодаря ти за предупреждението. Съжалявам, но никого няма да предам. Ако искаш, арестувай ме. Но никакви показания няма да дам. А и няма какво да кажа.

— Ни чул, ни видял, ни лук мирисал.

— И така може да се каже. Извинявай, Игор, не искам да стана доносник на ченгетата. А и с мутрите не искам да имам нищо общо. Край, отсега нататък ще бъда независим. А с Витал някак и сам ще се оправя, ще видиш.

— Ще видим. Ще видим и още как! — злорадо се усмихна Игор и се замисли за нещо.

— Е, какво, мога ли тръгвам вече? — попита Никита.

Светлов не му отговори, беше дълбоко замислен.

— Е, да си тръгвам ли?

Отново не му отговори.

— Време е да вървя.

Чак сега Игор го чу.

— А, да, върви, върви… Само гледай да не съжаляваш после, че си отказал помощта ми.

— Няма да съжалявам.

Никита се качи в тойотата си и се включи в потока от коли. Чувстваше се така, сякаш някаква желязна ръка беше сграбчила здраво сърцето му. Прекалено страшно беше това, което Светлов му наговори току-що.

Артьом убит. В затвора. Сега искат да убият и него. Но не тук, в Русия, а на Канарите.

А може пък всичко да е пълна лъжа. Може Светлов нарочно да го плаши. Най-малкото, за да го склони към сътрудничество, а после да организира съдебен процес срещу Витал и да го изтипоса като главен свидетел на обвинението. Всичко беше възможно.

Колкото повече наближаваше към дома си, толкова по-леко му ставаше на душата и толкова повече се засилваше недоверието му към Светлов.

Никита остави колата в двора и тръгна към входа си.