Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Какво си намислил?

— Абе, такова… Мислех си да… С една дума, трябва да им организираме една пукотевица с автомати.

— Витал, че това си е жива чистка!

— Не бе, човек, каква ти чистка? Всичко съм обмислил вече. Тези говеда киснат по цял ден в едно кафене. Ще им пратим няколко момчета да направят пукотевицата. Само че патроните ще са гумени. Че няма да убият никого, няма, но поне ще ги сплашат малко.

— Абе те хубаво ще ги сплашат. Но защо ми ги говориш на мен тия работи?

— Ами, помислих си, защо пък ние с теб да не я свършим тази работа?

— Ние двамата?

— Че какво, няма ли да се справим?

— Абе не че няма…

— Ами супер тогава! — оживи се Витал. И веднага добави, сякаш с досада: — По принцип не е за мен тая работа, но ще ти помогна.

— Значи всичко трябва да свърша сам, така ли?

— Абе не, глупости говориш! Ще ти дам едно момче за подкрепа. Готино момче. Много добре пуца с автомат. Само че е малко зелен. Но в комбина с теб ще се справи.

— Значи ми предлагаш аз да свърша работата? — замислено каза Никита.

Да, не беше очаквал подобно нещо от Витал. Искаше да му продаде магаре за кон. Поне да беше изиграл малко по-убедително фалшивите си карти. Поне да беше вложил малко повече старание в това. Да, изобщо не се стараеше, направо му се подиграваше в лицето. Явно го смяташе за пълен глупак.

— Ами да… Десет хилядарки в зелено ще ти цакам за това, няма проблем.

— Честно казано, бях дошъл да говоря с теб за нещо съвсем друго.

— Аа, за нощния клуб…

— Ами не, поне за обикновен магазин.

— Аа, магазинче, значи… Ще имаш магазинче. Ще уредя всичко.

— А, не, братле. От твоето „после“ ми дойде до гуша вече! — горчиво се усмихна Никита и стана да си върви. — Баламосваш ме тука и чакаш да ти се вържа! Демек навий се, братле… Аз да не съм ти някакво момче за всичко! — Никита се обърна към вратата.

— Ей, чакай малко!

Витал скочи от мястото си, настигна Никита и го хвана за раменете. Накара го отново да седне на мястото си.

— Добре де, братле, извинявай, ако съм те обидил! Съвсем съм се шашнал нещо, чарковете ми са се разместили… Дай да му ударим по едно коняче, а?

— Честно казано, бързам. Чакат ме.

— Лена ли?

— Че кой друг.

— Даа, мадамата ти е супер. По-готина е даже от Нели.

— Нели беше курва. А освен това…

Освен това Витал я бе убил. Възможно ли е да убие и Лена? Никита неволно потрепери само при мисълта за това.

— Да, така е, братле, не може да става и дума за сравнение. Хайде да пийнем по един коняк! За помирението!

— По-добре по една водка.

— Хубаво!

Витал извади от барчето бутилка „Смирноф“. Махна капачката и наля по водна чаша.

— Нали знаеш, не сипвам по два пръста. Само до горе. Ами хайде, да пием за успеха!

Никита не разбра за какъв успех говори, но изпи чашата до дъно.

— С една дума, забрави за разговора ни за автоматите — каза Витал. — Пробвах те само дали струваш още.

— Значи вече не струвам — усмихна се ехидно Никита.

— Добре де, не се впрягай толкова. Разбрах те вече що за човек си. Нещо не те кефи да си гангстер.

— Че защо? Ако съм например само по бизнес частта…

— Да, така си е, бизнес частта не е като да светиш маслото на помиярите. За това си трябва пипе.

— Аз мисля, че с това нямам никакви проблеми.

— Ами по принцип е така, пипето ти сече. А освен това си завършил три курса в икономическия… Знаеш английски… Между другото, и с американци имаме контакти.

Последва дълга напрегната пауза. Витал явно нямаше голямо желание да посвещава Никита в личния си бизнес и още повече да го въвлича в него.

— Доколкото знам, нямаш проблеми с преводачите — саркастично се усмихна Никита.

— Ами, честно казано, предостатъчно са ми — хвана се за думите му Витал.

Само че той като че ли не долови тъжната ирония в думите на доскорошния си съратник.

— Значи не съм ти нужен…

— Не е така — нерешително каза Витал. — По принцип ми трябваш.

— Не се притеснявай, не се бутам да ти стана помощник. Твоите хора ти стигат. — Акцентира върху думата „твоите“. Демек онези са негови хора, а той сякаш е чужд.

Но Витал се престори, че не разбра намека.

— Накратко, братле, първо реши какво по-точно искаш: магазин или кръчма. А после ми се обади. Ще те свържа с един спец. Ще ти даде добър съвет как да не изгориш… Общо взето, ще се справиш.

— А пари откъде? Имам проблем с началния капитал.

— Абе пари ще ти дам.

— Значи ще бъда независим?

— Да, независим. Мисля, че точно към това се стремиш?