Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Как така обръщение?

— Ами, в смисъл… ще дръпнеш ли една реч?

— Аа… Не, няма да дърпам никаква реч. Притрябвало ми е. Имам си мои хора тука. Те ще си поговорят с когото трябва и както трябва.

Виж ти, Витал си имал даже хора по бизнес частта. А Никита си нямаше и представа за това. Освен всичко друго той очевидно не спадаше към тези „мои“ хора. А беше изкарал два курса в „Плехановския“, знаеше английски, пипето му сечеше…

Или може би просто още не му бе дошло времето?

— С една дума, предлагам после да се изнесем при мен. Ще поседим, ще си побъбрим, ще си пийнем…

— За какво ще си бъбрим? — попита Никита.

— Е, как за какво, братле? Ще си припомним хубавото старо време.

Че имаше какво да си припомнят, имаше, помисли си Никита. Но в момента много повече го вълнуваше бъдещето.

По време на партито Витал беше сам, без приятелка. Тя се появи малко по-късно, когато вече беше време да си тръгват. Беше изкуствена блондинка с красиво лице и увиснало дупе. Никита не беше особено впечатлен от нея.

— Какво стана с Албина? — попита той Витал, когато останаха насаме.

— Ами, да ти кажа, всичко е наред. Честичко наминавам при нея. Готина мадама. И много предана — с особено уважение отбеляза той. — Даже я оправям от време на време. Да не се заглежда много настрани.

— Ти да не ревнуваш? — не се сдържа да не го пита Никита.

Витал като че ли се притесни. Погледна го така, сякаш се беше изпуснал, без да иска. И веднага замаза положението с изкуствена усмивка.

— Помниш ли какви лудории правихме с нея?

— Да бе… Тя май имаше някакви проблеми по едно време…

— Имаше, но вече няма. Някакви говеда я бяха рекетирали.

— Вече не я ли рекетират?

— Ти луд ли си, отдавна сме ги наврели в миша дупка.

Витал не позволи на Никита да се качи в тойотата.

— Ще се повозиш в моята таратайка малко — каза му.

Никита и Лена нямаха друг избор, освен да се качат в разкошния ролс-ройс.

— Преди май нямаше такава бричка — каза Никита.

— Ама вече имам! — гордо вирна нос Витал и кой знае защо погледна Лена.

Но тя не го забеляза. Беше се замислила за нещо свое си. Може пък да не й се ходеше никъде. Най-вероятно беше така.

Триетажната къща в района на Рубльовското шосе можеше да смая всеки с великолепието си. На Никита направо му спря дъхът, когато влезе в тези истински царски палати. Къщата бе потресаващо съчетание между европейски дизайн и източна пищност. Сякаш бяха попаднали в двореца на някой съвременен кувейтски шейх.

Лена беше във възторг и безспир възклицаваше възхитено. Дори, както му се стори на Никита, погледна със завист приятелката на Витал.

— Добре де, за ролс-ройса как да е. Но кога успя да се обзаведеш с такива палати? — попита Никита.

Той си припомни разговора им по-рано днес. Един вид, от работа бил забравил за себе си. Да, ама не, за Никита беше забравил, а за себе си, миличкият, се беше погрижил добре.

— Готино палатче, нали? — Витал се чувстваше най-малкото като испанския крал.

— Ами, да ти кажа, не прилича на обор.

— Жалко само, че не е съвсем моя къщурката. Заех я от един бизнесмен за временно ползване.

Това признание не свали невидимата корона от главата му, тя даже не се разклати.

— Богат бизнесмен.

— Меко казано богат. Общо взето, засега живея тук. Но вече започнах да строя собствена къща. Абсолютно същата, но малко по-хубава.

Никита, кой знае защо, си помисли, че Витал ще му вдъхне малко надежда — демек, не се притеснявай и ти ще имаш скоро такава къща, може би няма да е чак толкова луксозна, но…

Ала той си замълча. За сметка на това погледна Лена — страшно му се искаше да я впечатли.

Разговорът на масата някак не вървеше. Витал нямаше намерение да споменава миналото им в присъствието на жени, прекалено много компрометиращи факти имаше в него. А и нямаше особено желание да си спомня. И за бъдещите му планове не му се говореше. Само дето спомена личното си благосъстояние — каза, че щял да си купува вила в Испания и че една яхта за около милион долара нямало да му дойде зле.

И през цялото време хвърляше погледи към Лена — демек, виж ме какъв съм тежкар!

И успя да постигне целта си. Лена се прибра доста развълнувана. И още преди да свали връхните си дрехи, се нахвърли върху Никита.

— Този твой Витал не може да ти стъпи и на малкия пръст — заяви тя. — Но погледни само как живее! Кара ролс-ройс, кралицата на колите. А къщата му, изобщо не е за приказване! Че слугите му са повече от квадратурата на апартамента ти. А и апартаментът не е твой.