Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Да, щрака ти пипето — кимна одобрително Никита. — Само ми е интересно кой те научи на тия тънкости.

— За някои неща сам се сетих. Други ми подсказаха някои умни хора…

Умни хора, нова политика в отношенията с бизнесмените, парти… — за всичко това Никита научаваше последен. Явно Витал прекалено много го е дистанцирал от себе си. Изглежда, Никита не му бе толкова нужен вече. Ами да го беше пуснал да си върви, по-добре. Ама не, не иска.

Никита се чувстваше като кон в скафандър в скъпия двуреден костюм, с който се беше издокарал. Вратовръзката го стягаше, новите кожени обувки му убиваха на петите.

А пък някога носеше само костюми и не можеше да излезе от къщи без вратовръзка, а и обувките винаги са му били по мярка. А после изведнъж всичко се промени. Влезе в казармата, после няколко месеца го раздава мафиот и постоянно беше облечен с анцуг или широки дънки, с маратонки и кожено яке. Бандитският живот изобщо не му харесваше, но пък този тип дрехи му допадаха страшно. Беше свикнал с тях, а сега изведнъж трябваше да облече костюм и вратовръзка.

Но нищо, щеше да свикне. Трябваше да свикне.

Витал не му позволяваше да напусне групировката, но и не го натоварваше особено. Нито участваше в рекетьорските акции, нито в срещите за разчистване на сметки. Не го беше изпращал досега и на чистка. Сякаш усещаше, че Никита няма да се съгласи и може да побегне като развързано куче.

За сметка на това можеше да го натовари с бизнес ангажименти. Витал бе разбрал това днес. И ето, резултатът бе налице — той бе на партито, сред балъците бизнесмени. Вярно, чувстваше се малко неловко.

Докато, виж, Лена се чувстваше изцяло в свои води. Разкошната вечерна рокля й стоеше елегантно и съвършено естествено, а бижутата толкова й отиваха, сякаш бе родена с тях. На красивото й лице бе изписана аристократична снизходителност, погледът й беше прям и уверен. Но както и да се държеше, тя винаги беше в центъра на вниманието.

Бизнесмените се държаха доста сковано, чувстваха се неловко. Присъствието им на партито беше доброволно-принудително. Никой не ги беше домъкнал за ухото, но смееха ли да откажат поканата… Витал беше прекалено опасен… И за Никита някои от тях бяха чували. Но това не им пречеше да се възхищават на красотата на приятелката му. Без похотливи намеци, естествено. Че иначе Никита можеше да им потърси сметка. Когато се ръкуваше с тях, някои откровено му се подмазваха, но се усещаше, че нямат голям респект от него.

— Много си се издигнал, драги!

На Лена й харесваше, че се отнасят към Никита с уважение. Тя бе наясно с истинската причина, но това ни най-малко не я смущаваше.

Не я притесняваше и присъствието на хора, които знаеха много добре чия жена е. Кеша беше паднал толкова ниско в очите й, че тя го ползваше за изтривалка. Изневеряваше му с Никита вече съвсем открито — само дето не правеше любов с него в съпружеското ложе. Въпреки че и това се беше случило веднъж.

През последната седмица изобщо не се беше прибирала вкъщи. Оставаше само да си премести багажа при Никита и да подаде молба за развод.

— О! Ник! Ти ли си, брато! — Пред Никита изникна отнякъде доволната физиономия на Витал.

Бе надминал всички очаквания — не беше облечен в какво да е, а в истински смокинг. Но подобно облекло никак не му отиваше…

— Не те разбрах! — Никита нарочно се направи на ударен с мокър парцал. — Кой си ти?

— Абе ти добре ли си? — изкиска се Витал.

И закачливо го побутна с юмрук по корема. За какво се беше докарал в смокинг?!

— Аа, Витал, братле! — отвърна му Никита с леко потупване по рамото.

Честно казано, на него му беше все тая как изглежда отстрани. Ако го питаха, веднага би захвърлил някъде това сако.

— Не изглеждаш никак зле! — В знак на одобрение Витал издаде долната си устна напред.

— А пък ти съвсем си се издокарал.

— Много готина приятелка имаш! — Витал не просто погледна Лена, а направо я изпи с поглед. И даже като че ли започна да я съблича с очи. — Как се казваш, коте?

За човек, облечен в смокинг, това изказване звучеше доста грубо и не джентълменски, но за голям бос като него си беше съвсем в реда на нещата. Няма значение как ще попиташ, важното е да получиш отговор.

Но Лена не беше на същото мнение.

— Първо, не съм „коте“. Казвам се Елена.

Витал прие забележката. Прекалено много му се искаше да се прочуе като светски човек.

— Много си красива! — Направи й комплимент той.

Добре че не я нарече още „коза“ или „мацка“.