Защото искаше големия кокал и почти бе постигнал целта си. Никита все още му трябваше. Поне засега…
— Разбери, братле, това е мръсна игра. Тук побеждава онзи, който пръв нанесе удар.
— Да — съгласи се Никита. — Побеждава онзи, който пръв нанесе удар. Такъв е законът на улицата.
— Точно така, законът на улицата, законът на джунглата. Размърдай се малко, братле, чака ни още много работа.
Никита бе искал да се отърват от пистолетите, с които очистиха Капитана и Нели, но Витал не се бе съгласил. Чак сега Никита разбра защо. Още тогава е имал нещо наум.
Беше взел двата пищова със себе си и сега бе нанесъл върху тях отпечатъците на Бичмето и Черепа. После ги скри под ваната в банята. В случай на обиск нямаше как да не ги намерят и да не си направят съответните изводи.
— Освен това Лисицата ще ни помогне — каза Витал. — Ще изпее всичко на ченгетата. Ще се погрижа за това.
Нели знаеше плановете на Бичмето по отношение на Капитана. А Лисицата сигурно се е досещала. Още едно доказателство в полза на хипотезата, че именно Бичмето е убил Капитана.
Добре му сечеше пипето на Витал.
Двамата се измъкнаха от апартамента безпрепятствено и оставиха там двата трупа. Но преди това много старателно унищожиха следите си.
— Ето, виждаш ли, кой може да каже сега, че Капитана не е очистен от Бичмето? — заяви Витал.
Никита не отговори, но го изгледа многозначително. Онзи разбра намека — Никита единствен знаеше цялата истина. Витал само го погледна смразяващо, без да казва нищо.
— Това е, братле, вече можеш да спиш спокойно. Всички подозрения падат върху Бичмето. И Мошеника с бандата си също е на неговата съвест. С една дума, всичко се нареди чудесно. Нали знаеш, че трябва да си имаш хора и в полицията…
Витал се усмихваше, но погледът му си оставаше леденостуден. И това ястребово извъртане на главата…
— Но на Артьом ще му лепнат доста годинки — продължи той. Първо, хванали са го с крадена кола, второ, с незаконно оръжие. Ще му натресат присъда и по двата параграфа.
Всичко това беше добре известно и на Никита. Артьом беше задържан заради москвича. Някакъв катаджиия се направил на хитрец и го спрял, а и собственикът съобщил за кражбата навреме. Освен това намерили у него патлак — ТТ. Добре поне, че беше нов и още чист.
Артьом остана верен на бандитския си идеал и не предаде никого. Но и не пое чуждата вина върху себе си. Правили опити да развържат езика му за Витал и Никита, но онзи и дума не продумал. Не знам, казва, не съм в час, вървете по дяволите всички, това е…
— Нищо, ще го измъкнем оттам. Ще направя всичко възможно — каза Витал. — Никога няма да оставя момчетата си в беда.
Той бе постигнал целта си. Заедно с Никита бяха премахнали Капитана, след това си бе разчистил сметките с Бичмето. А на следващия ден се яви пред момчетата ни лук ял, ни лук мирисал. Така и така, казва, отсега нататък ние с Бичмето ще командваме парада. А къде е, между другото, Бичмето? Много убедително, Витал се престори на много учуден. Никой не се усети, че има нещо гнило.
В групировката го уважаваха и имаше за какво. Докато момчетата се ориентират в обстановката, той вече ги беше притиснал сурово и решително с тежестта на авторитета си. Набързо стегна юздите на всеки поотделно и им разясни как трябва да живеят занапред и какво трябва да правят, за да заслужат доверието му.
Общо взето, Витал окончателно затвърди властовите си позиции и още същия ден с десетина бойци направиха груб рекет на един сериозен бизнесмен, който се опитваше да се измъкне от закрилата им. Капитана не бе имал време да се заеме с него, но Витал не остави работата така. Бизнесменът беше наказан сурово, направо го съсипаха и го одраха със солидна такса за половин година напред. За негова сметка Витал напълни общата каса и още повече затвърди авторитета си.
С времето работата стана още по-сериозна. За няколко дни с тежката си властна ръка той успя да въведе ред и да стабилизира групировката. Стегна дисциплината. Но използваше не само метода на тоягата, а и на моркова. Вдигна заплатите на биячите и им увеличи надбавките, на бригадирите добави голям процент от оборота. Угоди на всички.
През първите няколко дни Никита беше неотлъчно с него в качеството си на личен телохранител, но скоро беше избутан от същите онези напомпени бабаити, които по-рано пазеха Капитана и които замалко не светиха маслото на самия Витал. Но Никита запази мястото си при него като съветник. Само че той като че ли нямаше особена нужда от съветите му и с всеки изминал ден се отчуждаваше все повече.
Читать дальше