Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Ами това е всичко. Живей. Само да посмееш да кажеш на някого, че сме били тук, веднага ще предадем този пистолет на ченгетата.

— После нашите момчета ще те застрелят като куче — добави Витал.

Явно и на него не му се искаше да я убиват.

— Разбрах…

Ударите по вратата ставаха все по-силни. Ами ако Нели наистина не издържи и поддаде?

Пръв в шахтата се мушна Никита. Беше главозамайващ скок от висините в бездната на неизвестността. Постоянно му се струваше, че всеки момент въжето ще се изплъзне от ръцете му. Или ще се скъса. Или ще свърши…

Но всичко мина благополучно. Даже ръцете не си нарани — ръкавиците се протъркаха, но дланите му не пострадаха. Здрав и читав, достигна крайната цел, стъпи в мазето. Витал се появи след около три минути. И с него всичко беше наред. Но погледът му беше някак странен.

Шестото чувство подсказа на Никита какво се е случило…

— Защо го направи? — попита го глухо.

— Нямам вяра аз на жени — виновно го погледна Витал. — На никого нямам вяра. Освен това тя е кучка. Предала е Капитана. И нас щеше да предаде.

По принцип беше прав. Никита не можеше да го кори. Но да убиеш жена все пак бе прекалено.

Мазето имаше няколко изхода. Единият можеше да ги изведе зад блока. Ако обаче вратата на изхода се окажеше заключена, щеше да се наложи да я взривяват с граната, което не бе сред най-добрите варианти за отваряне на врата, особено в тяхното положение. Но явно късметът беше на тяхна страна. Измъкнаха се без никакви проблеми от блока и без да срещнат каквито и да било препятствия по пътя, се промъкнаха в съседния блок.

Там ги чакаше Албина. „Чакаше“ е точната дума. Намериха я до печката в кухнята. Беше напълно спокойна, облечена с домашни дрехи, с готварска престилка и пържеше риба. Толкова вкусно ухаеше — направо ти потичат лигите… Но Витал се шашна от друго.

— Чакай бе, скъпа, ама аз нали те, такова…

Албина даже не се обърна към него, но му отговори:

— Явно много си бързал. Затова не ме върза както трябва.

— Направил го е от любов, да знаеш — подсмихна се подигравателно Никита. — Как може да затегне силно въжето на любимата жена.

— Да бе, любимата — подозрително я изгледа накриво Витал. — Обади ли се вече на ченгетата?

— Защо да им се обаждам?

— Ами нали направихме малко поразии тук…

— Честно казано, весело си изкарах с вас. Да не съм пълна глупачка да си пъхам главата в торбата. Че нали сте мутри. А от такива трябва да се стои по-далеч.

Витал седна на една табуретка, опря гръб в стената, вдигна глава и притвори очи.

— Рибка ли готвиш?! — погледна към печката Никита.

Изведнъж зверски му се дояде.

— Хубава е рибката. Сом — каза Албина.

— Хубаво е при теб, Албина — разплул се от задоволство, измърмори Витал. — Ще остана да живея при теб…

— Ами остани…

— Оставам. Хайде, сипи по едно!

Албина постели покривката на масата. Сложи водка, деликатесен салам за мезе. Но Витал пи малко, и на Никита не препоръча да пие.

Следобеда Витал се залепи за слушалката. Опитваше се да научи адреса, на който се води еди-кой си телефон.

По всичко личеше, че им предстоеше безсънна нощ…

Бичмето умееше да преценява точно и трезво всяка ситуация. Капитана беше превъртял и беше започнал да си разчиства сметките с кого ли не, и то за щяло и нещяло. Бе нападнал Витал, после Ник.

Бичмето веднага си бе направил извода, че следващият в този черен списък ще е той. Капитана можеше да отиде прекалено далече в реализирането на крайната си цел.

Затова, без да му мисли много, Бичмето си плю на петите. Заедно с един от своите сигурни хора се покри на таен адрес в апартамент, за който не знаеше никой, освен тях двамата. После бавно и славно откриха координатите на Капитана. Този глупак трябваше да се премахне. Той беше като болен зъб, който е по-добре да се извади навреме, и то заедно с корена.

Но ги бяха изпреварили. Капитана вече го нямаше. Любовницата му също. Бяха убити в собствения им апартамент посред бял ден. Убийците бяха избягали през вентилационната шахта, която смяташе да използва човекът на Бичмето.

— Абе пълна мъгла е положението там — каза Черепа.

Беше полунощ и той току-що се беше върнал. Имаше среща със своя човек от милицията и получи сума ти полезна информация от него.

— Какво означава „пълна мъгла“? — тихо и монотонно попита Бичмето.

Бе разположен удобно в мекото кресло, облечен в пухкав домашен халат, а краката му потъваха в мекия персийски килим. Настроението му също беше радушно и меко.