Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

Капитана го нямаше вече. Време бе да се връща при момчетата. Но това щеше да стане утре. А днес още е в почивка…

— Тези, които са го очистили, са пипали много тънко. Не са оставили никакви следи след себе си… Нито един отпечатък от пръсти няма. Поне едно копче от дреха да бяха оставили. Даже Нели са оправили с презерватив.

— И това ли се знае?

— Ами как!

— Изнасилили ли са я?

— Ами уж нямало признаци за насилие.

— Най-много да са й теглили куршума — подсмихна се ехидно Бичмето.

— Е, това е било после. Уж сама им се е отдала.

— Ами нали е курва.

— Отворила им е доброволно вратата.

— Записът потвърждава ли го?

— Какъв запис? Аа, разбрах те… Ами не, момчетата са работили много чисто във всяко отношение. Извадили са касетата от записващото устройство на камерата и са я отмъкнали.

— А съседите какво казват?

— Никой нищо не е видял.

— Добре де, ще я видим тази работа.

— Че какво има да гледаш? — присви рамене Черепа. — Ясно е като бял ден кой е видял сметката на Капитана.

— Витал го е направил. Може би заедно с Ник.

— Абе, да ти кажа, вчера са прибрали някакъв си Артьом. Май е бил с тях двамата. Хванали го с крадена кола. Като че ли е следил Капитана. Изглежда, са го следили с три коли. Но това са само предположения засега. Нашият майор каза, че този Артьом мълчи като пън. Демек нищо не знаел… Опитвали да го прикоткат и така, и онака, но той си държал на своето — нищо не знам и това е.

— Даа, усеща се школата — с уважение проточи Бичмето.

— Витал знае какво да налива в главите на момчетата си.

— Така е, Витал е същинска хиена — кимна Черепа.

— Ще трябва…

Бичмето не довърши — на вратата се позвъни.

— Странно, кой ли може да е? — рязко скочи от мястото си Черепа.

Бичмето също стана, всеки нерв на тялото му беше под напрежение. Никой не знаеше за този апартамент. Нямаше кой да дойде при тях. Освен може би съседите. Но преди не са ги безпокоили…

Черепа се приближи предпазливо до вратата. Залепи око на шпионката.

— Бум! — каза някой басово от другата страна на вратата. — Убит си!

Шпионката на вратата беше обикновена, директна. Само мушкаш дулото в нея, натискаш спусъка и край, отиде си Черепа. Но го убиха само на думи, не беше смъртоносно.

— Бичме, отваряй! — отново се чу отвън. — Аз съм!

Явно Витал е решил да ги навести.

— Точно така, Витал е — потвърди догадките му Черепа. — И Ник. Хилят се като репи, държат някакви пликове в ръце. Сигурно е водка.

— Хайде де, стига си се мотал! — не миряса Витал. — Отваряй по-бързо. Умрели сме от глад.

— Отвори им — кимна одобрително Бичмето. Налагаше се да приеме Витал. Откъде обаче беше разбрал за този адрес?

Никита беше очарован от начина, по който Бичмето ги посрещна — ухилен до ушите, с разтворени обятия, не се поскъпи и да ги нагости. Всичките си запаси сложи на масата. А и те не бяха дошли с празни ръце.

— Няма да вдигаме наздравица — каза Витал, сипвайки водката по чашите. — Ще пийнем за бог да прости Капитана.

— Да, не извади късмет — кимна Бичмето.

Той вече знаеше за смъртта на Капитана. Че как няма да знае.

— Вярно, попаднал е на същински главорези — каза Витал.

— Само да разбера кой го е направил…

— Да, много главорези се навъдиха нещо напоследък. — Бичмето прие играта му подозрително леко.

Явно се досещаше кой е гръмнал Капитана. А може да знаеше и със сигурност…

За кой ли път Никита прехвърли наум последните събития и не намери грешки в действията си. Не бяха оставили никакви следи с Витал… Макар да беше възможно само да им се струва така.

— Трябва да ги намерим — загрижено каза Витал. — Да съберем групировката, да им опишем ситуацията, да организираме издирване.

— Да, ще съберем групировката, ще организираме нещата — кимна Бичмето. — Все пак Капитана са очистили. Главорезите ще трябва да си платят за това…

Какъв актьор е само! А нали сам искаше да пречука Капитана…

— Бичме, ще ме вземеш ли при теб? — неочаквано попита Витал.

— В смисъл?

— Ами нали уж ме изритаха от групировката.

— Кой ти го каза това? Няма такова нещо. Беше основна опора на двама ни с Капитана и си оставаш такъв. По-точно, моя опора. По принцип трябва да поговоря с теб за нещо сериозно.

Бичмето хвърли поглед към Никита. Замисли се дали може да говори пред него. Реши, че може.

— Витал, мисля да те повиша. Стига си се мотал с тия бригади. Ще ръководиш с мен. Общата каса ще бъде на твоя отговорност, поемаш всички организационни въпроси. Нали ме разбираш?