Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Ами общо взето, да — кимна Витал. — А ти ще си по бизнеса.

— Да, това ми е по-присърце. Трябва културно да уреждаме отношенията си с балъците. Прането на пари също си иска опит. Искам да открия банка в съдружие с още няколко сериозни хора.

— Това си е твоя работа, братле!

На Витал не му трябваше много време, за да влезе в ролята на криминален бос. Отдавна се бе виждал на мястото на Капитана. Бичмето просто утвърди кандидатурата му.

Никита бе свидетел на важен разговор. Не е шега работа — двама големи криминални босове обсъждат пред него проблемите на мафиотската си организация. Бичмето обясняваше на Витал какво точно трябва да прави, кого точно трябва да сложи на място. Споменаха се имена на големи фирми, фамилии на конкретни хора — чиновници, банкери, бизнесмени… На Никита му бе скучно, но се наложи да слуша.

— С една дума, утре събираме групировката — заключи Бичмето. — Ще обявя новия ти пост.

— Трябва още сега да звъннем на всички — делово каза Витал. — Ти ли ще го направиш, или аз?

— Веднага хващаш бика за рогата — одобрително констатира Бичмето. — Така трябва, продължавай в същия дух, наистина!

— Че защо да протакаме нещата? Сред хората ни вече може да е възникнал смут. Нали още не сме излезли от нелегалност. Може Мошеника да се е обявил за главен и да стане някакво объркване.

— Мошеника го няма вече — със скръбна нотка в гласа каза Бичмето.

— Как така го няма? — сякаш се учуди Витал.

— Очистиха го.

— Стига бе! Сериозно?!

Колкото и да се стараеше да е искрен, думите му звучаха фалшиво.

— Някакви главорези са го вкарали в гроба. А с него още единадесет момчета.

— Не знаех.

— Ами ето, вече знаеш.

В думите на Бичмето също се долавяше фалш. Знае той кой е очистил Мошеника. Всичко знае. Но не иска да каже на Витал. И на Бичмето нещо не му е чиста работата. Сигурно вече се досеща как Витал е намерил адреса му — чрез Нели. И следователно… Всичко му е ясно…

— Е, какво, засядаме ли на телефона? — Витал насочи разговора към себе си, за да не му позволи да тръгне в посока, неудобна за всички.

— Да, ще трябва да се обадим на всеки поотделно.

За около час Бичмето успя да се свърже с всички, които бяха записани в телефонния му указател. Нареди им да се съберат на уречено място. И всеки път добавяше, че той ще бъде там заедно с Витал.

Най-накрая оставиха телефона настрана.

— Не, няма никакъв смут сред групировката — каза Бичмето. — Всички ме чакат. И теб, Витал.

— Ами още по-добре — кимна одобрително Витал. — Дай, братле, да му ударим по едно за успеха на съвместната ни работа.

— Няма проблем! — усмихна се до ушите Бичмето.

Витал се надигна леко, взе бутилката от масата и я поднесе към чашата му. Ръката му изведнъж трепна, той изпусна бутилката и обърна чашата. Водката се разля върху панталоните на Бичмето.

— Витал, какво правиш?

Грешката на Бичмето беше в това, че първо погледна панталоните си. Черепа също хвърли един поглед. За секунди двамата изпуснаха Витал от поглед.

А на него точно това му трябваше — светкавично измъкна пистолет със заглушител от кобура на кръста си.

Никита наблюдаваше случващото се сякаш в забавен каданс. Ето, Бичмето вдига бавно очи към Витал. В тях се чете объркване и почуда. Даже няма време да се изплаши. Пистолетът изплюва куршума и той се забива директно в челото му. Убива го на място.

Следващият поред е Черепа. Той схваща какво става, осмисля го, но не успява да извади толкова бързо пищова си.

На бялата му риза в областта на сърцето се появява малка дупчица. После се образува голямо кърваво петно, което се уголемява с всяка секунда… Витал стреля още веднъж — контролен изстрел в главата.

Всичко това стана неочаквано за Никита. Затова той шашардисано се втренчи във Витал. Онзи го погледна. Стори му се, че всеки момент дулото на пистолета ще бъде насочено и към него. Но не, Витал свали ръка с пистолета надолу. Дори му намигна.

— Ами това беше, братле! Уредихме нещата.

— Какво сме уредили? — не можа да разбере Никита и го погледна объркано. — Защо ги…

— Така трябваше. Нима не разбра, че Бичмето ни разиграва театър? Имаше намерение да ни прати по дяволите.

Никита не беше съгласен, но се престори, че му вярва. Само това му трябваше сега, да го ядоса и да се набута между шамарите. Витал можеше да го пречука без грам притеснение. Бе способен на всичко.

Той драпаше със зъби и нокти към властта и никой не можеше да го спре. Елиминираше всички пречки на пътя си. И Никита би премахнал, ако започне да му се пречка из краката.