Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

През всичкото време Никита дежуреше до прозореца. Не изпусна момента, когато в двора влезе ескорт от три коли — два джипа и един мерджан, и веднага даде сигнал на Витал, който реагира на секундата.

От джиповете слязоха няколко напомпени бабаити. Провериха входа и пуснаха Капитана да влезе. През това време Витал излезе от апартамента и се качи на горния етаж. Никита остана вътре.

На вратата се позвъни. На монитора цъфна лицето на Капитана. В един момент той се сепна, изплаши се от нещо, направи крачка назад и кой знае защо опипа часовника на ръката си. В този момент се появи Витал и опря пищова в тила му. Това беше, време бе да отваря вратата…

Витал натика Капитана в апартамента. Никита затвори след тях и чу шум от падане на нещо тежко — Капитана лежеше проснат на пода, а Витал се беше нахвърлил върху него с цялата си тежест. Без да му дава да се опомни, Витал изви ръцете му зад гърба с полицейска хватка. А Никита му сложи белезниците. С втория чифт. С първия бяха приковали Нели. Закопчаха я за радиатора на парното.

Двамата обърнаха Капитана по гръб. Витал го претърси и извади пистолета от кобура на кръста му.

— Хубава играчка — промърмори той, разглеждайки пистолета. — „Зиг зауер“. Предаде трофея в ръцете на Никита и се нахвърли на Капитана: — Да не мислиш, говедо, че това ще ти помогне? Със същия пищов ще те гръмна, помияр такъв!

— А след това ще гръмнат теб!

Капитана беше изплашен до смърт. Но трябва да му се признае, че запази самообладание и не се превърна в хленчещ страхливец. Освен страх, в очите му се четеше заплаха и високомерие.

— Кой това? Твоите цербери ли?

— Те вече тичат насам. Дадох им сигнал.

Никита се сети как бе опипал часовника си.

— На часовника ли е копчето за сигнализация? — попита Никита.

— Точно така, на часовника — жлъчно му се озъби Капитана.

— Ах ти, боклук такъв! — избухна Витал и насочи към него собствения му пистолет.

— Може и да ме гръмнеш — измърмори онзи, — но няма да излезеш жив оттук.

— Ще излезе — каза Никита. — Твоите верни песове не знаят къде се намира апартаментът ти.

Капитана му хвърли убийствен поглед.

— Кучи син! — прецеди през зъби той. — Ще те спипам аз тебе…

— Няма да ме спипаш… Витал, трябва да тръгваме, докато не е станало късно.

Но вече беше късно. На екрана на монитора се показа запотеното лице на единия от телохранителите. На вратата се позвъни. Значи все пак са знаели церберите къде се намира апартаментът. Явно сами са проучили. Но са предпочели да мълчат. А Капитана като последен идиот им е вярвал. Той си е идиот всъщност де…

— Предлагам ви замяна — възвърна самочувствието си Капитана.

— Е, хайде, казвай! — заподскача нервно Витал.

На вратата вече не се звънеше упорито, а се чукаше настойчиво. Засега използваха само юмруци, но след малко кой ги знае, може и оксижен да извадят. Един от телохранителите вече беше счупил оченцето на видеокамерата — на екрана на монитора запрескача неясен образ.

Витал не можеше да види изхода. Именно затова беше толкова изнервен. Явно не му се умираше.

— Животът ми е във вашите ръце — тънко долови мислите му Капитана. — А вашият в моите…

— От мен да мине, ще живееш — заподскача още по-нервно Витал.

— Я виж колко лесно се разбрахме! — Капитана започна да се успокоява. — Сега ще наредя на телохранителите да се разкарат. И ще може да се пръждосате…

— И никой няма да ни закачи?

— Никой.

— Слушай бе, изрод такъв! — избухна Витал. — На кого ще ги разправяш тия бе! Да не мислиш, че ще ти се вържем на постните лъжи? Друг път! В клопка сме. И ако ще умираме, ще умираме заедно с теб.

Витал вече беше извън нерви. Той протегна ръка с пистолета и го опря в челото на Капитана.

— Нали обеща, че ще живея! — Капитана се дръпна изплашено.

Но това не успя да го спаси. Витал натисна спусъка. Пистолетът гръмна толкова оглушително, че в ушите им закънтя. Куршумът запуши устата му завинаги.

— Ще живееш! — гнусно се усмихна Витал. — Но след смъртта…

— Да не стане така, че да се видим с него на оня свят — каза Никита.

— Не ми пука с колко народ ще трябва да се видим там! Ама още не ми се ще…

— Трябва да изчезваме.

— Къде ще отидем?

— Имаме два варианта. Единият е да пробием засадата. Имаме оръжие все пак.

— Не става — поклати отрицателно глава Витал. — Тия помияри са прекалено много. Най-малко десетина.

— Има и друг вариант. Да вземем Нели като заложница.

— Че за какво им е на телохранителите тази кучка?