Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Аа, вие ли сте немирнико? — Отвътре прозвуча кокетно хихикане.

— Аз съм, кой друг ще е! — Никита не се съмняваше, че зад вратата го чуват добре.

— Как така няма кой друг да е, може мъжът ми да се прибира…

— Как така да се прибира? — кисело каза Никита. — А него, какво, няма ли го?

— Не… Защо се разочаровахте така?

— Просто така… Аз, такова… С една дума, искам обезщетение…

— Какво обезщетение?

— Ами ето за това. — Никита показа челото си. — Мисля си, че към двеста долара ще свършат работа.

— Сигурно се шегувате.

— Как ще се шегувам… Може вече да имам хематом.

— Ама вие сте били голям наглец! — чу се разгневен тон отсреща.

— Вие също. Вместо да вземете да поканите ранения боец на чашка кафе.

Той ясно даде да се разбере, че искането на парично обезщетение е просто повод за по-тясно сближаване.

— Значи чашката кафе ще компенсира двестате долара? — правилно го разбра Нели.

— Е, само с една чашка кафе няма да минете. Виж, с кана може.

— Имайте предвид, че сме на единадесетия етаж.

Никита явно беше на прав път. По всичко личеше, че ще превземе крепостта.

— Ами аз съм си взел парашут.

— Между другото, казвам ви го, защото няма да имаме много време… — В гласа на Нели започнаха да се усещат все по-палави нотки. — Може и да не успеем…

— Какво да не успеем?

— Нали искате да получите обезщетение…

— Ами да… И не само с кафе.

— Ето, виждате ли! Мъжът ми ще се върне след час. — Намекът й ставаше все по-ясен.

— Така ли? Ами добре тогава…

Никита се престори, че се готви да си тръгва.

— Дали няма да успеем за един час? — с многозначително хихикане попита момичето.

— Ами да пробваме!

Никита рязко се обърна към вратата. Също толкова рязко изщрака и блиндираната врата с електронно заключване.

Нели го посрещна полугола. Беше в разкошна къса нощничка, едва прикриваща дупето й, с бели копринени чорапи с жартиери и обувки с висок ток. На дяволски красивото й лице беше изписана похотлива усмивка.

— Това е, за да спестим време, палавнико! — Тя го хвана за ръка и го придърпа вътре.

Никита замалко да изпъшка от досада, когато след тях в апартамента се намъкна и Витал. Такъв кеф да му развали! Ясно бе какво щеше да се случи, ако не беше довтасал. А сега Нели едва ли щеше да му пусне. Да не говорим, че Витал я сграбчи с една ръка за косата, а с другата я стисна за бузите.

— Здравей, козичке! Позна ли ме?

— Нее…

Нели бе толкова изплашена, че сигурно не би познала и родната си майка.

— А кой заедно с Лисицата цял час ми надува тромпета?

— Не си спомням…

— Ами припомни си тогава!

— Е, сетих се…

— Няма „е“, няма „бе“! С една дума, трябваш ми.

— За какво?

— Аз съм новият ти сутеньор. Ще ми се да те върнем на плочките — в крачка започна да импровизира Витал.

— Миша няма да ме пусне.

— Кой е пък този Миша?

Нели го погледна предпазливо.

— Чакай, сетих се. С Лисицата първо се бяхме заели с тебе, а после с Миша. Ти си имаше някакво вземане-даване с него.

— Че аз с много хора си имам вземане-даване.

— С Миша Капитонов.

— Аа… И какво общо има тук Капитонов.

— Миша е мой любовник! — гордо заяви Нели.

Но беше в голяма грешка, ако си мислеше, че Витал ей сега ще й падне на колене.

— Той ми купи този апартамент.

— Този апартамент?… Купил го е? За тебе. Какво пък, толкова по-зле за теб.

Витал я отблъсна. Тя загуби равновесие и се строполи на пода. Дългите й крака се вирнаха и се разтвориха… А между тях… Оказа се, че пеньоарът не може да прикрие красивите й прелести, тъкмо напротив… Никита едва потисна вътрешния си стон. Е, не можа ли Витал малко по-късно да излезе на сцената.

Нели продължи да лежи на пода. Само събра леко краката си и ги подви. И погледна Никита с ненавист.

— Е, какво чакаш?! Какво зяпаш? Хайде, гадино, ела да ме изнасилиш!

— Искаш ли наистина? — ядоса се Никита.

— Кучи син си ти!

Никита се доближи до нея, клекна на колене, мило й се усмихна и извади пистолета от якето си. Внимателно го сложи върху ръката си и впи поглед в него, сякаш на света няма нищо по-интересно.

— Недей да ми говориш повече така, става ли? — Не й заповяда, а я помоли учтиво и нежно й се усмихна.

— Става… — Погледът й се прикова към пистолета.

Тя беше в пълен шок. Можеше да прави с нея каквото си поиска, и то съвсем безплатно. Тя нямаше да каже даже „гък“. Но Никита не възприемаше насилствената любов. Любов за пари иди-дойди. Но с пистолет в челото, това вече е прекалено.