Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Ник, братле, какво си се опънал там? — гледайки над него, попита Витал.

— Защо да не лежа?

— Нали сме на гости, в крайна сметка… Албина скучае нещо.

— Ти за какво си?

— Един не й сстига… Предлагам да връътнем един группов…

— Никита! — Изведнъж се появи отнякъде Албина.

Беше само по бикини, без сутиен, косата й цялата разчорлена, циците й се друсат нагоре-надолу, червилото на устните й размазано, гримът й разклепан. Тя застана на колене до него, сложи глава на гърдите му и се завайка:

— Никита! Прости на глупачката!

— За какво?

— Нали съм твоя… А пък той ме… Той! — каза тя, посочвайки с пръст към Витал.

— Изчука.

— Да, изчука ме! Но вече съм твоя!

— А може ли утре да свършим тази работа?

Албина кимна одобрително.

— Мможе!

— Ами тогава се разкарайте оттука! И двамата!

— Яссно!

Тя се изправи, застана мирно и му козирува.

— Слушам!

— Хайде, скъпа! — повика я Витал. — Още веднъж ще ти го сложа.

— Слушам!

Тя се обърна рязко и маршово закрачи след него. Съвсем беше превъртяла мадамата. Няма що, добре се веселеше.

На сутринта Албина беше съвсем друг човек — строга и недостъпна. И сякаш се учуди на присъствието на Витал и Никита. Като че ли не помнеше абсолютно нищо от снощната веселба. Макар че, разбира се, не можеше съвсем нищо да не си спомня. Именно затова не бързаше да ги изгони от дома си, въпреки че имаше такива намерения.

— Скъпа, изтичай за водка! — небрежно я помоли Витал.

— Не съм ви никаква „скъпа“! — отряза го тя. — И водката, ако обичате, си я пийте на друго място.

— Ей, к’во ти става бе? — ококори се учуден Витал насреща й.

— Време е да тръгвам за работа — присви устни тя.

— За каква работа бе? Ти к’во, бъзикаш ли се? Нали вчера каза, че държиш няколко будки. Че в тях работят сигурни хора. И един вид, работата си върви и без теб.

— Вярно е, държа няколко будки. Но нещата трябва да се контролират. И изобщо…

— Какво „изобщо“?

— Време е да си тръгвате вече.

— Ама на нас ни хареса у вас.

— Ами то много неща могат да ви харесват у нас.

— На мен лично, скъпа, всичко ми харесва у теб. Искаш ли пак да ти го сложа?

— Ще ви помоля без цинизми! — възмутено възкликна тя. — Може вчера да съм попрекалила малко. Но това, което се случи, повече няма да се повтори.

— Е, хайде сега, стига глупости. Ей сега ще отскоча за водчица. Или Ник ще отиде. Ще му запием едно хубаво, а после ще повторим снощната програма.

— Нищо няма да повтаряме!

— А аз ти казвам, че ще я повторим! — неочаквано се вбеси Витал. — Затваряй си устата, краво! И вземи сложи нещо за ядене на масата! Плюска ми се! Е, какво чакаш? Хайде, давай по-живо!

— Ще ви помоля…

Звучна плесница я прекъсна на половин дума. Никита така и не можа да разбере каква беше молбата й към Витал. Но се досети.

— Витал, недей така! — каза му с укор. — С жените трябва нежно.

Той излезе в коридора, измъкна сака на Витал от шкафа, извади пищова със заглушител, върна се в хола, положи го на дланта си с дулото към Албина и нежно го погали.

— Албина, не ни се сърди — каза учтиво, — но няма къде да отидем. Ще поживеем малко при теб. Нали нямаш нищо против?

— Нямам — измънка изплашено жената.

Страхът я парализира, краката й се подкосиха и тя бавно се свлече на пода, опирайки глава на креслото. Витал седна до нея, прегърна я през рамо и я притисна до себе си, а после я погали утешително по гърба.

— Е, хайде, не се страхувай! Ник се шегува. И аз се шегувам.

— Искам и двамата да си тръгнете… — От съжаление към себе си Албина се разплака.

— Ама защо правиш така сега? — ласкаво я попита Витал.

И изведнъж я стисна с все сила за гушата. Албина се гърчеше от болка.

— Защо правиш така? — повтори й със същата интонация.

Тя вече губеше съзнание, когато я пусна.

— Е, какво, да си тръгваме ли?

— Не…

— Браво на тебе, умно момиче. Че иначе можех и врата да ти прекърша.

— Недей! Всичко разбрах.

— Ами отлично! И така, сега отиваш в кухнята и ни приготвяш закуска.

— Добре, ще направя каквото искате, а после мога ли да изляза? Трябва да отида на работа. Поне за един час…

— Не може. Трябва да останеш тук.

— Ама имам си проблеми в работата.

— От къщи ще ги решиш проблемите. Ето, имаш телефон. Само че внимавай, без глупости. Иначе веднага ще ти тегля куршума!

Никита не пожела да слуша как я сплашва. Знаеше много добре, че Витал има голям опит в тази област. Излезе на балкона и погледна към двора отсреща. И точно навреме — от входа излезе Капитана. Една секунда, две… и телохранителите успяха да го прикрият плътно с телата си. Помогнаха му да седне в мерджана.