Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Абе всичко е наред. Струва ми се, че Капитана вече се приземи вкъщи. Знаем входа.

— Е, а апартамента лесно ще го намерим. Ще обработим телохранителите, ще им наместим малко мозъка. С една дума, ще си изпеят всичко. Ще разберем коя врата пазят тия гадове.

— Абе, да ти кажа, братле, май няма да стане. Изглежда, Капитана няма доверие на церберите си. Не го съпровождат до етажа му. Пуснаха котва до входа и чакат, докато той се качи. Чакай малко, май им се обади, че всичко е окей. Така, качват се в колата. Сега ще си оберат крушите. Не поглеждат към прозорците. И знаеш ли защо? Не знаят кои прозорци да гледат. Не знаят на кой етаж и от коя страна е апартаментът на Капитана. Та такива ми ти работи, братле…

— Сече му пипето на Капитана, няма спор. Но ние въпреки всичко ще пипнем тази гадина.

Никита очакваше мерцедесът и колите с телохранителите всеки момент да тръгнат, да излязат от двора и край — дим да ги няма. Но тръгнаха мерцедесът и само един от джиповете. Другият остана на пост.

— Виж ти! — подвикна той в радиостанцията. — Че това си е същинска засада.

Телохранителите на Капитана определено не стояха там да лапат мухите. По всяка вероятност оглеждаха двора през затъмнените стъкла на джипа. И вероятно щяха да игнорират запорожеца само на първо време, после щяха да се замислят — защо ли тази бракма стои тук и не мърда? И кой е този зад волана? Защо не излиза от колата? И щяха да си направят съответното заключение.

Никита въздъхна тежко, запали двигателя, натисна педала до дупка и профуча покрай джипа с телохранителите.

Срещнаха се с Витал пред едно кафене, от което имаше много добра видимост към входа на двора. Никита се премести в жигулата. Витал беше много обезпокоен от нещо.

— Май нещо не си на кеф, братле? — констатира Никита.

— Плюска ми се.

— Ами какъв е проблемът. Ето го кафенето, да вървим.

— Артьом го няма на линия. Без него не може.

— Връзката ли се загуби?

— Загуби се нещо — кимна Витал. — При това съвсем. Артьом! — викна той в радиостанцията той. — Артьом!… Артьом, мамка ти, отговори!

— Отговаря ти само тишината. Другарят не се върна от битка… Може да се е загубил, да е излязъл от зоната на обхват.

— Добре ще е, ако е така.

— Ами ако е станало нещо?

— Ако е станало нещо ли — намръщи се Витал. — Може ченгетата да са го спрели. Нали таратайката е крадена.

— Може и да си прав.

— Трябва да се отървем от тези тенекии. Запорожеца ще си го оставим, а жигулата ще я зарежем някъде.

Спасиха се от жигулата в някакъв затънтен двор. За всеки случай Витал забърса волана, скоростния лост, таблото. Изтри отпечатъците от пръсти. Въпреки че беше излишно — пръстите му бяха намазани със специално лепило. Но предпазливия и Бог го пази.

В запорожеца пренесе само арсенала и малкия си спортен сак, с който не се разделяше при никакви обстоятелства. В него имаше оръжие и патрони. И пари.

Отидоха да вечерят поотделно. Единият трябваше постоянно да стои в запорожеца, за да наблюдава изхода на двора. Но джипът с телохранителите продължаваше да стои там.

И двамата си бяха хапнали до насита и сега спокойно си пийваха безалкохолна биричка, без да откъсват поглед от небостъргача. Неочаквано връзката по радиостанцията на Витал се възстанови.

— Артьом, ти ли си? — викна радостно той.

— Внимание, с вас говори капитан Аркадиев! — чу се строг и груб глас.

Витал погледна Никита като ударен с мокър парцал.

— Гражданино Григориев, предлагам ви незабавно да се явите…

Ченгето не успя да довърши — Витал изключи радиостанцията. Даже искаше да я метне през прозореца, но премисли. Просто я хвърли в жабката.

— Ами ето, гепиха Артьом — злобно прецеди през зъби той. — Гепили са го… А може сам да се е предал…

— Глупости! Артьом не е такъв човек.

— А какъв е? Ето, този, как беше, Аркадиев, знае кой съм. Откъде знае?

— Откъде, откъде. Да не мислиш, че те нямат никаква информация кой е Артьом и с кого се движи? Имат, разбира се. Спрели са го катаджиите, после са го предали на ченгетата от РУОП, а след това се е появил и този Аркадиев.

— Големи бързаци са значи.

— А може да са преследвали Артьом.

— Може.

— Може да са го хванали някъде в този район. След секунди е пристигнал Аркадиев. Всичко е станало много бързо. И сега имат връзка с нас. Между другото, Витал, човекът има такова желание да си поговори с теб, а ти го лишаваш от това удоволствие.

— Ще има за какво да си поприказват с Артьом.