Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Защо тогава мътиш водата?

— Ами ей така, нарочно.

Капитана гледаше с недоумение следователя. Явно го беше поканил в районното, за да го разиграва.

— И какво? — озъби се той. — Нямате никакви доказателства, че Сфинкса са го очистили онези копелета, така ли?

— Я по-кротко, гражданино Капитонов! — сложи го на мястото му ченгето от РУОП.

Досега беше един тихичък, само присъстваше на разговора. А сега, моля ви се, започна да вдига гири.

— Разбирам, че си имате хора в милицията. На тях можете да държите такъв тон. Но когато говорите с нас, моля да си държите езика зад зъбите. Не взимаме рушвети от вас.

— Че какъв е проблемът? Лесно можем да оправим грешката.

— И аз мога да оправя грешката. Като те центрирам в десетката.

Ченгето внушаваше голям респект с поведението си. И говореше много убедително. В един момент на Капитана му се стори, че наистина, без много да му мисли, ще му счупи носа. Но не го направи. Затова реши да не се ежи повече.

— Така е, нямаме сериозни доказателства, за да твърдим, че Григориев и Брат са причастни към опита за посегателство върху живота ви.

— Ама нали са ги видели. Нали имате и ладата им.

— Нападателите са били с маски. В колата не са открити никакви отпечатъци.

— А приятелите ми, дето ги направиха на решето вчера…

— Това е друга тема. Но и в този случай не можем да твърдим със сигурност, че Григориев и Брат са забъркани. Нито един от вашите… хм… приятели не е оцелял. Нямаме нито един свидетел. Може би някой е видял нещо все пак. Но никой не иска да говори. Страхът е голяма сила. На вас ли да ги обяснявам тези неща?

— А отпечатъци не намерихте ли? В апартамента са открили захвърлено оръжие. Тези говеда са били там. Не може да не са оставили все някакви отпечатъци!

— Уви, не са.

— И какво сега, не можете да ги задържите?

— По принцип би трябвало. Но има ли улики? Няма. А те трябва да се явят като главни обвиняеми. Така че не можем да ги задържим, разследването не даде никакъв резултат.

— Не търсите както трябва.

— А вие как ги търсите? — парира нападката ченгето.

— Ние ли? Че това не е ли ваша работа да ги търсите?

— Искате да кажете, че вие изобщо не ги търсите, така ли?

— Не, надяваме се само на вас.

— Точно така, защо ви е да ги търсите? Те сами идват в ръцете ви.

— Нещо не разбрах — напрегна се Капитана.

— Довечера имате среща с Григориев. Не е ли така?

— Откъде го измислихте пък това?

Капитана започна да нервничи. За срещата му с Витал знаеха само хората, които трябваше. Явно отнякъде е изтекла информация. Излиза, че в групировката се е появил доносник. И може би не е един…

А може самият Витал да е да информирал ченгетата? Или пък Ник? А, не, едва ли…

— Ами познай от три пъти — хвърли му подигравателен поглед ченгето.

— Няма какво да познавам. Няма никаква среща.

— Хайде сега, не се прави на ударен. Накратко, Капитонов, днес ще отидеш на срещата. Но без номера!

— В какъв смисъл без номера?

— Ами ти знаеш по-добре от мен. Сигурно вече си поръчал някой снайперист да стои в засада. И то не един.

— Нещо не ми харесва накъде върви разговорът.

— Виждаш ли, даже те достраша. И така, твоя Витал, Ник и онзи, как му беше името… Артьом не ги пипаш. Ще ги приберем ние. Разбра ли ме добре?

Ченгето го погледна косо. Погледът му беше убийствен — направо те смазва като буболечка. Капитана чак изтръпна.

— Разбрах.

— Ами това е всичко.

Разговорът приключи.

Капитана си тръгна в доста лошо настроение. Прекалено много знаят тези ченгета, но за него. А виж, с Витал и Ник си имат проблеми…

Капитана също има проблеми с тях, и то какви.

Замалко и него самия да пратят в гроба говедата. А вчера на всичкото отгоре цяла дузина момчета избиха. Добре свършена работа, няма спор. Че и никакви следи не бяха оставили, гадините.

Тези копелета хич не бяха глупави. Неслучайно някога бяха в бойната петорка. Освен това имаха страшен късмет. Първо Сфинкса вкараха в гроба, а с него и още две момчета. После цяла дузина бойци очистиха. Но с един не им провървя… С Капитана. Но нали могат да се доберат и до него. Могат… Не са глупави. Капитана изведнъж беше обхванат от някакъв ирационален страх.

Не, няма да предаде тези изроди на ченгетата. Сам ще ги очисти. Само да се появят…

— Такаа! Ето, мина някакъв с типична физиономия на ченге… Аха, ето още един, с вестник в ръка. Така, така… Онази таратайка там нещо не ми харесва. Стъклата са затъмнени. Сто процента в нея кибичат братоците. Чакат. А какво чакат? Това, Ник, и сам го знаеш.