Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

Мутрите се качваха много бързо. Явно бързаха да си свършат работата и да докладват на Капитана за успешната акция.

Никита спокойно метна автомата зад гърба си, застана до стената, зад която беше шахтата на асансьора. Приклекна и сложи пред себе си три гранати. Витал го погледна, кимна му одобрително и мълчаливо направи същото. Артьом остана в сянка. Той нямаше гранати, но беше с автомат в ръце, готов всеки момент да го пусне в действие.

Всичко се нареди от добре по-добре. Бойците се подредиха на площадката на долния етаж.

— Ти, Зелен, се качваш и звъниш — даде нареждания някой.

— Разбрано — отговори друг.

— Ти, Шепа, и ти, Петел, знаете какво да правите.

— Абе ще ги пречукаме говедата, няма проблем.

Пръв не издържа Витал. Той дръпна предпазителния щифт на гранатата и я метна надолу. След това се провикна:

— Има проблем!

Веднага след първата граната последва втора. Хвърли я Никита. Чу се страшен взрив, втори. В ушите му зазвъня, чу се ужасяващ вик, нечии предсмъртни стенания, проклятия. Той не им обърна никакво внимание. С потресаващо хладнокръвие хвърли надолу още две гранати. В момента на експлозиите не подаваше глава надолу, за да не попадне под рикошетни удари.

Витал също се справяше добре. Той метна и последната граната. Изведнъж и двамата скочиха и се юрнаха напред.

Никита правеше всичко безгрешно и с лекота. Понякога, преди да се събуди, на човек му се явяват сънища, които може да контролира. Вижда се като супермен и колкото и врагът да се старае да го победи, това е невъзможно. По героя могат да стрелят, да мятат гранати, но куршумите не го улучват, осколките рикошират встрани, взривната вълна само го гали като лек морски бриз. В момента с Никита се случваше горе-долу същото. Но това не беше сън, а жестоката реалност, в която той убиваше, убиваше с лекота и непринуденост, без каквото и да било вътрешно напрежение.

Сякаш не беше човек, а робот или зомби, програмирано да убива.

Двамата с Витал слязоха на долната площадка. В купчината разкъсана човешка плът помръдваше нещо живо. Мутра с откъсната ръка се мяташе в предсмъртни конвулсии. Имаше още един жив. Той лежеше неподвижно и изведнъж рязко се обърна — цялото му лице беше обляно с кръв, дясното око липсваше. Но имаше ръце и държеше пистолет. Насочен срещу Никита.

Кратък картечен откос и мутрата отиде във вечността. Никита успя да реагира навреме. Държеше нещата под контрол.

Труповете бяха пет. А по стъпалата надолу се спускаше плътна кървава следа. Всички лампи на площадката се бяха пръснали от ударната вълна, но въпреки това той я забеляза.

Видяха ранения на по-долната площадка. Цялото му тяло бе осеяно с разкъсни рани, целият беше в кръв. Опитваше се да избяга пълзешката от преследвачите си, но спря, като видя, че не може да се спаси.

Позна Витал и протегна ръка към него, сякаш молеше за пощада.

— Витал, братле… — изстена жално.

— Как намерихте апартамента? — попита Витал, вървейки към него.

— Гирата — кратко отговори онзи.

Значи Гирата се беше раздрънкал за апартамента от следствения изолатор.

— Големи бързаци сте.

— Витал, помогни ми.

— Разбира се, брато, няма проблеми!

Витал натисна спусъка. Чу се оглушителен тътен, звънтеж на падащи гилзи, замириса на барут. Мутрата вече не усещаше никаква болка.

— Да не се мъчи — равнодушно подхвърли Витал.

Слязоха на първия етаж. Никита веднага подуши опасността и на секундата взе правилното решение.

Без да спира нито за миг, той извади от джоба си една граната. Витал мълчаливо последва примера му. Артьом ги прикриваше отзад. Беше готов веднага да натисне спусъка, ако се наложи.

Никита метна гранатата към неосветеното пространство до входната врата. Тресна оглушителен тътен и непосредствено след взрива — нечий предсмъртен стон. Потвърждение, че беше действал правилно.

Витал също метна граната в същата посока и веднага след това обсипа пространството с дъжд от куршуми. Но нямаше кого да довършва. Двамата бойци там не дишаха.

Но това не беше всичко.

Никита, Витал, а след тях и Артьом излязоха от входа някак съвсем лениво, но то беше привидна вялост. На този номер като на въдица се хванаха четиримата, които крачеха към тях. Те извадиха пистолетите си, но не с бързината, необходима в случая. Никита и Витал ги изпревариха само за части от секундата. Автоматите в ръцете им загърмяха отново. Само след миг се присъедини и Артьом. Куршумите полетяха към телата на бойците и ги обагриха в яркочервено.