Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

Тримата бяха в засада в една кола, но доста далеч от ресторанта, където беше срещата. Бяха си избрали много удобно местенце за наблюдение. Никой не можеше да ги забележи.

— Таакаа. Виж, това хич не ми харесва… — Витал насочи бинокъла към прозорците на блока срещу ресторанта. — Едно снайперистче се е покрило там. И винтовчицата му не е за изхвърляне. Брр… Говедо е той, Капитана. Точи си ножа за мен. Предал ни е и на ченгетата, за да се презастрахова. Не се коси, тъпкано ще му го върнем на тоя педал.

— Ще му го върнем — съгласи се Никита. — А, ето го и него. Пристига с педаловоза си.

Тежко и бавно, към ресторанта се приближи мерцедес 600. Отпред и отзад го ескортираха по два джипа.

— Я гле’й к’во става! — подсвирна Витал. — Съвсем се е оял, дебилът му с дебил. Да си беше наел, говедото, още една рота лична охрана!

От джиповете изскочиха няколко здрави момчета. Никита не можеше да повярва на очите си, но държаха пластмасови щитове. Като древните римски легионери, те се подредиха в боен строй, образуваха прикритие, а Капитана влезе в центъра му.

— Ама не, съвсем е превъртял тоя! — учудено възкликна Никита. — Явно мизата ни доста се е качила. Виж колко ги е шубе…

— Вярно, шубе ги е. Много добре се представихме, няма спор… Само да не си мисли тоя изрод, че сме някакви дебили и ще им се вържем.

Засадата около ресторанта беше заложена по всички правила на полицейското и мафиотското изкуство. Но нито на ченгетата, нито на мутрите им провървя. Никита и Витал нямаха никакво намерение да се хванат в капана им. Те просто изчакаха, докато Капитана излезе от кръчмата. Ето сега вече беше техен ред да действат.

Никита изскочи от колата на Витал.

— Ей, братле, късмет! — чу след себе си.

Той седна в паркирания наблизо запорожец и запали двигателя. Артьом само чакаше знак. Бе се уредил с москвич.

Бяха откраднали колите рано сутринта и веднага ги бяха закарали на платен паркинг. А вечерта тръгнаха с тях за срещата. Но не за да се срещнат с Капитана, а да тръгнат по петите му с тях.

Беше късно вечерта. Капитана можеше веднага да се прибере вкъщи. По-точно там, където живееше сега.

А вече им бе известно, че не е в стария му апартамент. И в офиса си бе престанал да ходи. Както и в любимия си ресторант. Бе се покрил и кротуваше, бе станал по-нисък от тревата. Страхуваше се.

Ето защо Витал му назначи среща. За да го проследи. Но лимузината му беше под засилена охрана. Ако бяха тръгнали по петите му само с една кола, нямаше да има никакъв ефект — веднага щяха да ги забележат. Но, виж, с три е друго нещо.

Точно затова Витал караше една невзрачна сива жигула, Никита беше с нов запорожец, а Артьом — със старичко москве. Поддържаха връзка с портативни радиостанции уоки-токи. Тези играчки сега ги имаше на всяка крачка, стига да имаш пари. А Витал имаше достатъчно.

Той тръгна пръв след Капитана, после Никита и накрая Артьом. И така, по ред на номерата, съвсем спокойно преследваха „клиента“ без много шум и без издънки.

Първо от пътя се отклони една от ескортиращите коли, после втора. Накрая останаха само два джипа и мерцедесът с Капитана.

— Струва ми се, че наближаваме — чу се гласът на Витал по радиостанцията. — Разкара излишните, не иска да рискува. Така, Никита, сега е твой ред, лепвай се зад него!

Пред 24-етажния небостъргач спряха три коли. Едната с боса, две — с телохранителите му. А веднага след тях пристигна и съвсем невзрачната запорожка и спря на около петнадесет метра от ескорта.

От джипа наскачаха няколко яки момчета, облечени с двуредни костюми — личната охрана на Капитана, неговите верни песове, телохранителите. Изглеждаха като същински цербери. На когото решат, могат да прекършат врата. Двама от тях като стрели литнаха към входа. Бавно започнаха да се нижат минутите, трябваше да се качат до 24 етаж. Нагоре с асансьора, надолу пеша. А може пеша и в двете посоки. Но задължително трябваше да огледат входа много внимателно — ами ако някъде вътре се е спотаил наемен убиец…

Най-после телохранителите излязоха. Сега трябваше отново да се качват, но този път с Капитана.

Но не, съпроводиха го само до входа. По-нататък той продължи сам.

Телохранителите блокираха пътя към входната врата. Никита забеляза, как невзрачен чичка се опита да мине покрай тях. Явно от работа се прибираше човекът. Но не го пуснаха да влезе. Чакаха, докато Капитана не им даде сигнал по джиесема, че вече е в апартамента си.

— Брат, как вървят нещата при тебе? — чу се гласът на Витал по радиостанцията.