Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Искат да платим с дървени — усмихна се под мустак Никита.

— Демек с рубли.

— Не позна. С дървени — демек „пръчки“. И не знам колко такива „пръчки“ ще трябва да мушнем.

— Нещо не мога да схвана.

— Абе една жена ме докара. Изглежда, е самотна. В смисъл, шляе се без мъж. Явно много й се иска. Ела ми на гости, вика. Сама съм, казва. Ще хапнеш тортичка.

— Демек оправи ме.

— Ами да.

— Значи живее сама. Това е много добре. А далече ли живее?

— Съвсем наблизо. Срещу нашия небостъргач.

— Стига бе!

— Знам горе-долу разположението на апартаментите в този тип блокове. По номера на апартамента прецених, че най-вероятно прозорците му гледат към входа на Капитана.

— Супер! Страхотно! Слушай, от какъв зор тогава киснем тук?

— Обаче ти вземаш шампанското.

— Няма проблеми.

— И по-добре да е с клофелин 22 22 Депресант. — Б.пр. .

— Какво?

— Абе не е цвете мадамата, да ти кажа. Не бих легнал с нея.

Жената изобщо не беше по вкуса му. А и си имаше Лена. След нея да легне с такава, някаква случайна, означаваше да не уважава себе си.

— Аз пък ще легна.

— Абе нали ти казвам, не е цвете.

— Затова пък водката е цвете.

Жената се казваше Албина. Много се зарадва, когато Никита и Витал нахълтаха в апартамента й.

— Това е колегата ми — каза Никита. — За него ти говорех.

— А, да… Чакайте малко, а кой ще работи в кафенето?

— Работата няма да избяга.

— Така е — заприглася му Витал. — Работата не е като тортата, може да почака.

Още от първия момент той се почувства като у дома си в уютното тристайно жилище. Не обърна никакво внимание на стопанката, а директно заоглежда стаите. Всичко му хареса, и най-вече това, че прозорците гледат към двора на небостъргача.

— Ще чака, къде ще ходи — възхитено повтори Албина. И в следващия момент се сепна: — За каква торта говорите?

— Е, нали се сещаш… — нахално й подмигна Витал.

Той започна веднага да й говори на „ти“ и дръзката му грубост направо очарова Албина. Тя даже забрави за Никита.

— Нали обещахте да направите торта — напомни й Никита.

— Абе да върви по дяволите тортата — отговори вместо нея Витал. — Има ли кисели краставички?

— Как да няма!

— Ами какво чакаме тогава.

Витал не поведе, а направо замъкна Албина към кухнята. Хвана я за ръка и я повлече след себе си. Никита в това време отиде до прозореца в хола, излезе на балкона и погледна към двора отсреща. Колата с телохранителите още стоеше пред входа.

Той се върна в хола, отпусна се в ниското кресло и разбра, че нищо не може да го накара да мръдне оттук… След около четвърт час му обаче се наложи да стане. Мира не му даваше мисълта за джипа. Но всичко беше наред. Телохранителите нямаха никакво намерение да си тръгват.

Тъкмо искаше да се настани отново удобно в креслото, но размисли. Ако седне пак, може и да не стане повече. Отиде в кухнята.

Завари много интересна сцена. Витал стоеше посред стаята и смучеше водка, негодникът, направо от бутилката. Така си е, няма грозни жени, само водката е малко. Албина стоеше до него. Беше го прегърнала любвеобилно с глава на гърдите му, притворила очи — умира си от кеф, проклетницата.

— Аа, Ник! — забеляза го Витал.

Той се дръпна от Албина и сложи празната бутилка на масата.

— Ти, такова, постой малко тук. На печката сме сложили омлет със салам, гледай да не изгори. А ние… Скъпа, ще ми изтъркаш ли гърба?

— Че как, разбира се!

Албина също беше пияна, но не само от водката, а и от Витал. Двамата отидоха в банята, а Никита остана в кухнята.

Омлетът отдавна беше изстинал, а Витал и Албина все още не бяха излезли. Шумното охкане и ахкане обясняваше причината за бавенето им. Никита се подсмихна иронично и седна да яде сам. Хапна добре и отиде в хола.

Колата с телохранителите не беше мръднала от мястото си.

Той вече беше напълно убеден, че Капитана няма намерение да излиза никъде до сутринта, а телохранителите ще стоят там през цялата нощ. Най-много през нощта да дойде някой да ги смени, можеше да се върне джипът, който си бе тръгнал.

Затова нямаше смисъл повече да виси по балкона. А Капитана, дори да реши да офейка, дали ще могат с Витал да се лепнат след колата му? В момента не бяха в състояние да контролират ситуацията.

Никита легна на дивана, затвори очи и се отнесе в страната на сънищата.

Витал го събуди през нощта. Лампата беше запалена, а самият той седеше срещу телевизора с поредната бутилка водка в ръка. Едва се държеше на краката си. Сигурно в този миг Албина беше най-красивата жена на света за него.