Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Ами хубаво!

— Какво значи „хубаво“? Искате да скоча през прозореца ли?

— Хубаво е, че ще трябва да ви откажа евентуална среща още сега. И няма да полетите от прозореца на единадесетия етаж.

— Значи няма да дойда на чашка кафе у вас?

— Че аз не съм ви канила.

— Жалко… Жалко, че няма да мога да ви дам любовта си.

— Да, това е цяло нещастие за мен. Но все някак ще го преживея. Е, хайде, чао!

Момичето му се усмихна — демек приятно ми беше да си побъбрим, но е време да тръгвам, нямам време за вас.

Сигурно има мъж или приятел. На Никита не му излезе късметът.

Но някъде я беше виждал…

— Айде бе, братле, направо забрави да се върнеш! — Витал не взе, а изтръгна пликовете от ръцете му. — Чакай малко, кой те бушонира така? — посочи той челото му.

— Едно много красиво момиче.

В този момент Никита се сети.

— Мама мия! — плесна се той по цицината и веднага се смръщи от болка.

— Ей, какво ти става бе? — вече от кухнята го попита Витал.

— Сетих се!

— Какво си се сетил?

— Къде съм я виждал.

— Коя къде си виждал?

— Момичето. Това е тя, със сигурност е тя. Чакай малко, това е невъзможно!

Витал сложи пликовете на масата и отиде при Никита, хвана го под ръка, заведе го в хола и го сложи да седне на дивана.

— Ако ти кажа, няма да ми повярваш! Знаеш ли кого видях преди малко? Мацката, с която Капитана прави групов секс. Нали ти лично я избира. Нали, когато Капитана и Бичмето излязоха от пандиза, ти им намери по една мадама. От най-квалитетните проститутки бяха.

— Е, и какво?

— Ами това, тя беше едната. Тогава я зърнах само с крайчеца на окото. Затова чак сега се сетих коя е. А тя може и да ме е видяла, но не ме позна.

— И какво от това?

— Витал, я вземи да обърнеш една биричка. Може пък мозъкът ти да включи на по-бързи обороти. Мацката е супер. С такава веднага бих преспал. И то неведнъж. Живее в небостъргача отсреща. В същия, в който Капитана пренощува нощес. Сега загря ли?

— Ами не…

— Витал, я се съвземи! Такова нещо напипахме, а на тебе ти е изфирясал мозъкът. Тя е при Капитана. Мадамата е супер, ще повторя още веднъж за тези, които още не могат да включат. Той нощува тук, с нея. Купил й е този апартамент или го е взел под наем, или просто живее с нея. Това няма значение. Важното е, че чрез нея можем да се доберем до Капитана.

— Таакаа… — Най-после в очите на Витал проблесна някаква разумна мисъл. — Момичето рижо ли е, или е брюнетка?

— Светлокестенява.

— Това е Нели. Пробвал съм я.

— И как е?

— Направо падаш! Лисицата също я опънах, в група с нея. Лисицата е една брюнетка. Също много готина мацка. Но Нели е основното ястие, а Лисицата е гарнитура.

— От тебе соса…

— Да бе! Наистина соса! Значи Капитана днес пак ще дойде при нея. Да пусне малко сос…

— Това може да стане и след час, и след два… Знаеш много добре, че неговият работен ден не е нормиран. Може да приключи с всичките си ангажименти само за час, а може и цял ден да се мотае. Ако бях на негово място, щях да зарежа всичко и начаса да хукна при мацката…

— По-добре да не си на мястото му — загледан някъде в пространството, каза с хищен поглед Витал.

Сякаш вече се беше срещнал с Капитана някъде в някакво абстрактно пространство и между тях се бе разиграла груба саморазправа.

— Дай да задвижим малко по-бързо нещата.

— Как ще зарибим мацката?

— Това е моя работа.

Набързо се приготвиха за тръгване.

— Закуската отпада! — заяви Витал на Албина. — Извинявай, скъпа, но ще трябва да се възползваме от теб за малко… Абе не се радвай много, не в онзи смисъл.

Вече беше донесъл от балкона едно здраво въже за простор и с него завърза Албина за стола.

— Извинявай, скъпа! Налага се — повтори още веднъж, когато я слагаше да легне на дивана.

Ръцете и краката й бяха завързани, а устата залепена със скоч. В сака си Витал носеше два чифта белезници. Но засега реши да не ги използва.

Албина беше пребледняла от страх, но той изобщо не го забеляза. Беше тук само телом, духом се беше пренесъл при Капитана и любовницата му.

На единадесетия етаж на небостъргача имаше три апартамента.

— Капитана обича да се изхвърля — каза Витал. — Ето, това е най-луксозната врата. Звънни тук.

Вратата не само беше скъпа, но и над нея се мяркаше оченцето на видеокамера, а в стената беше вграден високоговорител. Никита смело натисна бутона на звънеца. През това време Витал се спотайваше в кабината на асансьора.

След около три минути се чу познат глас: