Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

Витал огледа апартамента и се надвеси заплашително над Нели.

— Хубаво апартаментче ти е купил Миша. Значи не ти се ходи на плочките.

— Дори и да ми се ходи, Миша няма да ме пусне.

— Изобщо не ми дреме за твоя Миша.

— Ама нали знаете кой е той.

— Знам, затова не се страхувам.

— По-добре да не се захващате с него. Има много силни момчета зад гърба си.

— Пълни глупости са това. Между другото, ако той е твоят тъпкач, значи скоро трябва да се прибере.

— Ами да… Каза, че ще се прибере след няколко часа.

— О, чудесно! Ще трябва да си поговорим с него за теб, котенце.

— Да не съжалявате само! — злорадо го измери с очи Нели.

— Но ти няма да съжаляваш, това е сигурно. Сега ще видиш с какъв мъжага си имаш работа!

Витал изведнъж започна да разкопчава панталоните си и й показа нещо. Никита не можа да види, но се досети.

— Хайде да вървим, да ми покажеш как се използва „уредът“…

— Но…

Освен „уреда“, той й показа и пистолета. Нели закима плахо в знак на съгласие и тръгна с него към спалнята.

Никита само присви равнодушно рамене. Поне малко да се беше позаинатила, от кумова срама. Курва!

Той можеше да спре Витал и да му я отнеме. И Витал щеше да го разбере, нямаше да му се изрепчи. Но Никита нямаше никакво намерение да се напряга излишно заради някаква си кучка. А след Витал няма да легне с нея дори да има време.

— Чисто е, шефе! — с важен вид съобщи на Капитана Пеликана, началникът на личната му охрана.

Току-що лично беше огледал входа. Мина по всичките двадесет и четири етажа и не усети да има нещо гнило. А тези неща ги надушваше от километри.

— И запорожеца го няма в двора — с насмешка каза друг телохранител.

— Какъв запорожец? — не можа да разбере Капитана.

— Абе вчера тука ни следеше една много яка машина. Запорожец с вертикално излитане.

— Да бе, и с две ядрени бойни глави на борда — добави Пеликана.

Капитана разбра шегата и даже изкриви устни в нещо като усмивка.

Той излезе от бронирания си мерджан и веднага беше обкръжен от телохранителите, които сключиха плътен обръч около него.

Но го съпроводиха само до входа. Никой не трябваше да знае къде точно се намира апартаментът му. Сега не трябваше да се доверява на никого.

Капитана се качваше с асансьора към единадесетия етаж. А трябваше да тръгне пеша, щеше да е и по-безопасно, а и за здравето по-полезно. Но нямаше сили, беше капнал. До късно бяха пили шампанско с Нели, а после бяха правили секс до зори. Алкохолът и сексът бяха отлично средство за разтоварване от стреса. Но временно. Окончателно щеше да се освободи от него, ако паднат главите на Витал и Ник. Те бяха най-силният източник на вътрешното му напрежение.

Освен това и Бичмето. Изчезна някъде. А къде? Къде ли е сега? Какви ли планове крои? Бичмето бе още един източник на опасност. Капитана го усещаше инстинктивно. И с всеки изминат ден започваше да се страхува все повече от него.

Асансьорът спря на единадесетия етаж, вратите се отвориха. И Капитана излезе на площадката.

Всички се опитваха да се докопат до него. А на началника на охраната всичко му е наред. Само че този запорожец…

Капитана се приближи до входната врата, сложи пръст върху бутона на звънеца…

Запорожец… Витал постоянно бе търкалял някакъв запорожец, с арсенал. Беше избрал точно такава кола, а не друга. Един запорожец можеше да предизвика само насмешка от страна на ченгетата. Ето, и Пеликана се бъзикаше с него… А не трябваше! В този запорожец може да е бил Витал!

Капитана неволно се отдръпна рязко от вратата и натисна копчето на уреда, закачен за каишката на часовника му. С това даде сигнал за опасност на телохранителите си. Вече трябва да са стартирали и да са хукнали нагоре по стълбите…

На него самия му идеше да хукне надолу. Само че… Но не можа да направи нито крачка повече. Някой се беше прокраднал незабелязано зад гърба му и в лявата му лопатка беше опряно дулото на пистолет.

— Стой мирно, Капитане, трябва да поговорим!

Познат глас. Капитана се чувстваше така, сякаш някой заби инжекция под езика му и му вкара конска доза новокаин. Цялата му уста изтръпна, вкочани се. В гърлото му сякаш заседна буца, едва си поемаше дъх.

В този момент вратата се отвори. И се показа позната физиономия. По-добре изобщо да не я беше виждал…

Бяха чакали Капитана три часа. През това време Витал бе успял така да омаломощи Нели, че тя едва се държеше на краката си и ходеше с доста странна походка.