Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Знам — малко надменно му се усмихна тя.

В същото време към Витал се приближи някакъв господин в скъп костюм, с елегантни очила. Веднага се усещаше високата класа.

— Здравейте, Виталий — с лек акцент каза той.

— О! Джеймс! Стари приятелю! — зарадва се Витал. — Колко е хубаво, че си се домъкнал!

— Как така съм се „домъкнал“? — учуди се той. — Дойдох с кола.

— „Домъкнал“ означава „дошъл“ — поясни Никита. — В нашия език също има жаргон.

— А вие знаете ли нашия език? — подкачи го американецът.

Оказа се, че не е чак толкова наивен, колкото изглежда на пръв поглед.

— Да, около десетина години съм учил езика ви. Само че, както виждате, говоря класически английски.

Американецът го погледна учудено, а Витал направо щеше да си глътне езика. Реагираха така, защото Никита изрече абсолютно правилно фразата на чуждия език.

— О! В Русия не се срещат на всяка крачка хора, които знаят така добре английски — на родния си език каза Джеймс.

— Не би било зле да имах и вашия бруклински акцент.

— Окей! Много ме впечатлихте, младежо. Да не сте бизнесмен?

— Не. Аз съм гангстер. — Върху лицето на Никита се изписа обаятелна усмивка. — Най-обикновен гангстер.

— От мафията? — ококори се изплашено американецът и хвърли поглед към Витал, сякаш обръщайки се към него за помощ.

От всичко казано Витал разбра само две думи — „гангстер“ и „мафия“. Това му стигаше.

— Не се притеснявай, Джеймс — покровителствено потупа той американеца по рамото. — С мафията нямаме никакви проблеми. Нали така, Ник?

Тайничко намигна на приятеля си — един вид, извинявай, братле, но нали разбираш, той е от балъците и трябва да го прекараме, а как — сети се сам!

Никита интуитивно избра правилната линия на поведение.

— По принцип уреждаме проблемите за петдесет процента от печалбата — на руски каза Никита и очите му припламнаха заплашително. — Но ние с Витал сме като братя и затова на него му е позволено да не си плаща. Така че, Джеймс, по-добър партньор от Виталий няма да намерите. — Той се усмихна на американеца с хищната усмивка на Дон Корлеоне. Точно навреме се сети за една сцена от филма „Кръстникът“. — Въпреки че имаш и друг избор. И този избор съм аз!

Срещу американеца сякаш стоеше самият Ал Капоне и той явно се притесни. Премести изплашен поглед от Никита към Витал, сякаш искаше да му каже „защити ме“.

— Не, няма да стане! — решително заяви Витал. — Между нас с Джеймс вече всичко е уредено. Демек, всичко е на шест…

— Искаш да кажеш, че между вас с господин американеца има споразумение? — делово попита Никита.

— Ами да, споразумение. Почти е постигнато.

— Почти? — намръщи се Никита. — Или е постигнато.

— Да, да — побърза да отговори американецът. — Споразумяхме се…

— Е, щом е така, няма какво да кажа.

Този път на устните на Никита заигра лъчезарна холивудска усмивка. Джеймс тъкмо се поразведри малко, но Витал го довърши:

— Джеймс, ако нямаш нищо против, утре ще наминем при теб с Ник. Ще си поговорим по работа. Или по-добре без Ник?

Последва дълга напрегната пауза. Американецът го погледна с молещи очи: „Бъди приятел, отърви ме от тази мутра!“.

— Добре де, Джеймс, ще дойда сам.

— Ще те чакам!

Онзи побърза да се сбогува.

— Ник, ама ти си бил голяма работа! — В очите на Витал се четеше възхищение. — Не знаех, че плямпаш така английски!

— Майстор Тричко може всичко — скромно сведе очи Никита.

— Хубаво го прекарахме тоя балък от Щатите. Уцели точно в десетката. Яката го наплаши.

— Кой е той всъщност?

— Абе има бизнес в Русия. И то доста голям. Случайно попаднах на него. Пуснах му мухата, че съм бизнесмен. И веднага му дадох оферта за съвместна дейност. Той, не че имаше нещо против, но не се и съгласи. Но ти го изигра много добре. Вече е мой…

— Не знае ли кой си?

— Ами не съм му казвал. А как е попаднал на партито, не знам. Сигурно някой от бизнесмените го е поканил.

— Този частник ще те изпорти, да знаеш.

— Има ли значение?

Личеше си, че Витал няма особено желание да посвещава Никита в личните си бизнес дела. Даже не му каза с какво по-точно се занимава Джеймс.

— Слушай, Лена, да не сме те отегчили? — подхвърли Витал.

— Не, на мен тук всичко ми е интересно — меланхолично се усмихна тя.

— Ами, голяма скука е. Страшна скука! Вие купонясвайте, аз ще дойда след малко. Трябва да си полафя с някои хора. А след това съм изцяло на ваше разположение.

— Ще направиш ли обръщение към бизнесмените?