Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

Удари пръв, братле! Ако искаш да победиш, трябва пръв да нанесеш удара! В противен случай ще ударят теб.

Витал вече беше замахнал с юмрук към него. Никита успя да избегне удара. Но все още не беше нанесъл ответния. А трябваше да го направи на всяка цена.

С колата всичко се уреди много лесно. Поразходи се из борсата за коли и си избра една що-годе прилична лада осмица на около пет години. Плати цялата сума, но по документи тя си остана на името на стария собственик. Имаше право да я кара с пълномощно.

Освен това трябваше да си купи малко парцалки за дегизиране. Че как иначе? В неговия случай без това нямаше да мине.

Можеше да пристъпи към преследването на Витал още същия ден, но нямаше никакъв смисъл. Първо, веднага щяха да го забележат. Второ, където и да отиде, Витал навсякъде щеше да бъде придружен от охрана.

Трябваше не да го следи, а да го причака накъде. Домът му, офисът му и любимият му ресторант отпаднаха веднага като варианти. До тях не можеше да се припари даже. Къде още можеше да се подвизава, Никита не знаеше. Освен може би…

Сети се за скорошния им разговор. Просто ей така го беше попитал за Албина. Витал реагира някак странно. Един вид, понякога наминавал при нея, даже я оправял от време на време. Даже… Че за какво друго може да ходи при нея, ако не за това? Значи има и някаква друга причина. Още тогава Никита бе усетил, че е навлязъл в забранена зона. Зад спомените си за близкото минало Витал явно искаше да скрие много важни подробности от настоящето.

Рано сутринта в двора на блока, в който живееше Албина, влезе една бяла лада осмица с матови стъкла. Никита спря на около петдесет метра от познатия вход. И се въоръжи с търпение.

Това не беше просто жив късмет, а някакво чудо. Невероятно чудо. Витал се появи още същата вечер. Не беше за вярване, но беше дошъл сам. Съвсем сам. И не беше с красивия си ролс-ройс, а с някаква обикновена лада деветка, и седеше зад волана.

Беше си сложил слънчеви очила и вървеше със сведена глава, а долната му челюст беше някак неестествено издадена напред. Създаваше впечатление, че го прави нарочно от страх да не го познаят.

Носеше куфарче, луксозно кожено куфарче с позлатени закопчалки. И не просто го държеше, а така го беше стиснал, че чак кокалчетата на пръстите му бяха побелели. Сякаш беше ядрено куфарче.

Никита не вярваше в чудеса, но му се наложи.

Той трябваше да излети от „Шереметиево 2“ още вчера сутринта, но не замина. И през същия този ден успя да реши сума ти проблеми — с оръжието, с парите, колата.

А Витал през това време чакаше обаждане от чужбина — пристигнал ли е Никита, или не. Вече може и да е узнал, че „клиентът“ е изчезнал. Ако беше така, сигурно щеше да се замисли, да си направи съответните изводи и да вземе допълнителни мерки за безопасност.

Но по всичко личеше, че все още не знае нищо. Или просто не се страхува. Но така или иначе, все пак би трябвало да се движи с охрана. Но такава нямаше. Защо ли?

Дали отговорът не се криеше точно в това куфарче с позлатени закопчалки?

Витал се скри от погледа му, влезе във входа. Никита изчака малко. Току-виж телохранителите са се скрили някъде наблизо и му готвят капан… Но като че ли всичко беше спокойно.

Никита слезе от колата, извади от нея една платнена чанта и самоуверено се насочи към входа, сякаш от сто години живее в този блок и познава всички. Това всъщност беше напълно излишно, никой не му обърна внимание. Нямаше никакви бабички по пейките пред блока. Наоколо нямаше жива душа. А дори и да го бяха видели, голяма работа. Ами идвал е някакъв брадат водопроводчик в работни дрехи, с черни гумени ръкавици и това е.

Апартаментът на Албина беше на четвъртия етаж. Преди беше със съвсем обикновена врата, но на нейно място сега беше сложена блиндирана. Даже камера бе монтирана над нея. Какво ли се криеше зад тази промяна?

Такава врата можеше да се разбие само с изстрел от гаубица. И то ако се стреля от упор. Но тази врата имаше и един съществен недостатък — мощните резета на заключващата система не се отваряха толкова бързо, колкото би трябвало. Освен това се отваряха със скърцане.

Никита стоеше на площадката между четвъртия и петия етаж. Мръдна леко встрани, така че да не могат да го забележат от площадката на четвъртия. Извади от чантата кепе и го нахлупи ниско до веждите си. След това извади бутилка бира. Отвори я и мушна капачката в джоба си. Отпи няколко глътки и се облегна леко на перваза зад себе си.