Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

С ниско нахлупеното кепе и притворените очи, с глупашката физиономия и бутилката в ръка олюляващият се Никита изглеждаше като прилично наквасено пиянде, което едва се държи на крака и всеки момент ще падне. Но не падаше. Можеше да се хвърли в атака и от легнало положение, но щеше да загуби ценно време. А сега всяка секунда беше важна за него.

Маската на привидно опиянение падна от лицето му веднага щом чу дългоочакваното скърцане на резетата. Вратата се открехна леко и Никита мигновено се понесе в атака. Изобщо не би завидял на Албина, ако тя се беше показала на вратата. Но не, не беше тя.

Витал дори не успя да реагира, когато получи тежък удар с бутилка по главата. Губейки съзнание, той влетя навътре в апартамента под натиска на Никита и се пльосна на пода.

В същото време Никита вече бе залепил Албина за стената. По принцип нямаше нищо против нея, но се налагаше да притисне сънната й артерия. Албина моментално изпадна в безсъзнание и като чувал се свлече на пода.

Витал не беше загубил напълно съзнание, но изглеждаше ужасно. Правеше безуспешни опити да стане, но при всеки опит се хващаше за главата, стенеше от болка и под този музикален съпровод се завърташе и пак падаше на пода.

Никита реши да му помогне. Опря в главата му дулото на своя ТТ със заглушител. Под якето на Витал намери берета, беше без заглушител, но с допълнителен пълнител за петнадесет патрона, и веднага я конфискува.

— Е, какво, братле, ще си поговорим ли? — каза Никита и като хвана Витал за яката, го надигна от пода.

Замъкна го в хола и го хвърли на дивана. Докато онзи дойде на себе си от шока, Никита довлече и Албина. Да му е под око.

Натръшка ги в двата ъгъла на стаята, а сам се настани удобно в едно кресло срещу тях, до вратата на хола. Основно вниманието му беше насочено към Витал. От Албина не можеше да очаква някакви изненади, с една дума, жена.

Никита мълчаливо държеше Витал на прицел. А той седеше на дивана, държеше се за главата и от време на време пъшкаше тихо. Сякаш нямаше нищо по-важно в момента от главата му. Но се преструваше, не тя го притесняваше. Накрая не издържа на мълчанието и каза:

— Ник, копеленце такова, какво правиш, бе?

— Ами нищо, майтап си правя.

— Да бе, голям майтап, няма що!

— А! Ако си говорим честно, искам да знам кого си пратил по петите ми на Канарите.

— Нещо не те разбрах.

— Защо си пратил килър след мен?

— Ник, ти к’во, тотално ли си мръднал? — От притеснение гласът на Витал изби във фалцет.

— Аз не съм. Но виж, ти… Искаш да ме убиеш, Витал. Преча ти аз на тебе.

— Не, ама ти, верно, дрънкаш ми пълни глупости…

— И Артьом ти пречеше.

— Слушай, Ник, стига си ми говорил тъпотии. Никога няма да оставя Артьом в беда.

— Разбира се, че няма да го оставиш. И богато погребение ще му направиш.

— Какво?

— Няма го вече Артьом… Убит е. В пандиза. А убиецът е заловен. И си е признал всичко. Казал, че е получил поръчката от теб.

Никита блъфираше, но явно имаше ефект. Витал подви опашка и се замисли. Сякаш си правеше сметка наум — къде може да е допуснал грешка. Но изглежда, не беше допуснал никакви грешки. И разбра, че Никита просто се опитва да го вземе на подбив. Той бързо овладя смущението си.

— Не, ама ти к’во се опитваш да направиш, да ми размътиш мозъка ли? Не съм пипал Артьом.

Твърдението му обаче не звучеше никак убедително. Никита веднага долови фалша и доверието му във Витал угасна окончателно.

— Ти не си. Но някой друг го е направил вместо теб. Накратко, дойдох да си разчистим сметките.

— Какви сметки, братле?

— Никакъв брат не съм ти аз. Очистил си Артьом. Мен също искаше да пречукаш. Значи…

Никита нарочно задържа паузата.

— Какво „значи“… — не издържа Витал.

— Все едно не знаеш какво трябва да направя, за да оцелея в тази ситуация.

— Какво?

— Ами законът на джунглата, философията на убийството, сещаш ли се… Трябва да те убия, Витал. Много добре знаеш, аз съм твой примерен ученик.

— Ама верно, к’во ти става бе, човек? Та нали си ми като брат! — простря към него ръце Витал.

— Ръцете зад главата — заплашително смръщи вежди Никита.

Витал му се подчини безпрекословно и отново обхвана главата си с ръце.

— Ти за какъв се мислиш? За голям мафиот, за страшен бос ли? Аз ти помогнах да стигнеш до това високо положение. А ти с какво ми се отблагодари? Започна да си въртиш парите, а на мен показа среден пръст. Можеше поне да ме вземеш да върша нещо по бизнес частта. Да, ама не, Ник, ти си губещият. Вече са ти приготвили куршума.