Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Чакай малко, ама той нали отиде да си пече четирибуквието на Канарските…

— И ние така си мислехме. Но после зацепихме каква е работата. Нали му пратихме телеграма. Един вид, прибирай се, че Витал, братлето, даде фира. Но той не е получил телеграмата, защото не е бил на адреса, предвиден за почивката му. Е, ние не се притеснихме веднага. Можеше да е къде ли не. Все пак джобът му беше пълен с пари. Може да се е сдушил с някой и да се е преместил в друг хотел например. Обаче вчера тотално ме хвана нервата. Проучихме случая. Оказа се, че Ник не е пристигнал на Канарите със същия полет, с който е трябвало. Офейкал от самолета и заминал след два дни с друг полет… Кажи какво означава това според теб.

— Ами как какво… Той е пречукал Витал. А след това се е спасил на Канарите, един вид, да си замете следите.

— Чаткаш, Бермуд, чаткаш… Накратко, за какво те извикахме… Трябва да намериш Ник. Събирай момчетата си и действайте — нареди му Тупаницата.

— Само че внимавай, Ник е много отракан — добави Джина. — Двамата с Витал петнадесет момчета накуп направиха на кайма.

Демек гледай, Бермуд, да не оплетеш конците. Но дори и да ги оплетеш, няма страшно. Издънката ще си е лично твоя, нито едно момче няма да се застъпи после за теб. Точно затова изпращат не някой друг по петите на Никита, а именно него.

— Ти какво, да не работиш за ченгетата? — злобно отряза Джина той.

— Аз?! За ченгетата? — позеленя от яд Джина. — Ей, я по-леко, внимавай с приказките!

— Ти на кого говориш бе, смешник! — избухна Бермуда. — Кой си ти, бе? Селски тарикат от майната си, ето кой си! И ще ми се отваря тука!

— Абе знаеш ли на какво ще те направя аз тебе! — разпали се и Джина.

Но Тупаницата мъдро застана между тях.

— Бермуд, ти току–що предизвика много сериозно Джина. Ще си платиш за приказките.

— Че за какво има да си плащам? Онези момчета са пречукали Бичмето и Черепа. Но виж, ченгетата сигурно мислят друго по въпроса. Нали така, Джин? Кажи какво мислят ченгетата.

— Ченгетата мислят друго по въпроса — отговори Тупаницата вместо Джина. — И Джина го знае, но не защото им донася, а защото си има човек в полицията. Не трябваше да го нападаш така. Май направи голяма издънка.

— Ще ти потърся сметка аз за тази издънка пред групировката — хищно присви очи Джина. — Събранието е утре.

Бермуда си премълча. Да, наистина изтърси голяма глупост. Ще трябва да си плати за приказките. Сто процента ще му потърсят сметка. Може и някой друг шамар да изяде.

— Добре де, ще оправим нещата — навъсено избоботи той.

— Че с теб ще се оправим, е ясно. Ти вземи се оправи с Ник. Утре трябва да съм наясно какво става с общата каса.

Бермуда влезе в ресторанта като герой, а излезе като пребито куче. Голям късмет извади, няма що…

Трябваше да забрави за Джина и да се съсредоточи върху Ник. Но и Джина, и Тупаницата трябваше да бъдат наказани, за да не си вирят много носовете. И така, сега трябва да насочи вниманието си изцяло върху Ник.

Още от колата си Бермуда се свърза с Лексуса, своя заместник. Нареди му веднага да събере цялата бригада. Нямаха никакво време, трябваше да намерят Ник преди събранието.

Първото обаждане дойде в десет и половина вечерта. Лексуса му докладва. Той и трима негови бойци трябваше да заловят Никита в апартамента му.

— Бермуд, ами тука, такова, стана засечка… Ние сме в апартамента на Ник. Обаче от него и помен няма…

— Водите ли наблюдение?

— То се знае. Пазим пълна тишина. Светлините са изключени, не смеем да гъкнем. Ако се появи, ще го вземем на юруш.

— Претърсихте ли апартамента? Пари не намерихте ли?

— Ами не, няма нищо. И изобщо, имам чувството, че той изцяло се е изнесъл оттука.

— А от какъв зор кибичите там тогава?

— Ами ей така, за всеки случай.

— Добре, остави там двете момчета. А ти иди на този адрес…

Бермуда имаше цял списък с адреси, където Никита можеше да се укрива. Но можеш ли ги обиколи всичките?

След това получи още едно обаждане. Звънна му Вълка.

— В апартамента на старците му го няма. И едва ли ще се появи. Но ще оставя там Лябата и Бармана. А аз ще тръгна по другите адреси.

На Бермуда вече му стана ясно, че скоро няма да намерят Никита. Освен ако той не намери някого от тях и не му види сметката… А какво щеше да стане, ако се добере до Тупаницата и Джина?

— Вълк, виж какво, я по-добре направо ела при мен. И Лябата вземи със себе си.

Направи сто лицеви опори, сто прикляквания. Жалко, че нямаше щанги или поне някоя тежка гира. Впрочем, след нощната гимнастика това натоварване му бе напълно достатъчно.