Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

Намекът беше много тънък — демек Бермуда е убил всички.

— Чакай бе, ама ти какви ги дрънкаш?!

Но Ник пренебрегна думите на Бермуда и не му позволи да се доизкаже.

— С една дума, оправяйте си се сами тука с вашите проблеми. Аз нямам нищо общо с това.

— А за какво си дошъл тогава? — първи се окопити Черпака.

„Окопити“ е точната дума. Ник се беше появил прекалено неочаквано и като танк бе прегазил всички с авторитета си. Но ефектът на изненадата вече беше отшумял.

— Ами разбрах, че са видели сметката на Витал. И веднага реших да дойда при вас. Ето за какво!

Никита сложи кожената чанта внимателно на масата пред себе си и я отвори.

Бермуда се дръпна инстинктивно назад, сякаш в нея имаше бомба.

Но Ник не обърна никакво внимание на това. Съвсем спокойно, той отвори широко чантата, така че всички да могат да видят съдържанието й.

— Тук има точно два милиона в зелено — заяви той. — С Витал имахме договорка. Аз пазех общата каса. Но след като вече го няма…

— Връщаш ни мангизите. И един вид, не ти си очистил Витал, така ли? — скептично попита Вълка.

Преди да успеят да мигнат даже, Никита вече държеше пистолет. Но пък всички видяха как скочи към Вълка и опря дулото в челото му.

— А ти съмняваш ли се?

Вълка трябваше да преглътне горчивия хап.

— Ами не…

Никита свали пистолета и бързо се върна на мястото си, пъхна пищова в кобура на кръста си и го покри със сакото.

— Момчета, казвам ви, не съм си папал ръцете с кръвта на свой брат!

Твърдението му звучеше доста убедително и всички неволно му повярваха.

— И освен това не съм някакъв мошеник на дребно! Върнах ви всички пари. Това е, момчета, оставям ви вече. Ще се занимавам със свой бизнес. Ако някой има някакви претенции към мен, нека ги каже.

Ник огледа отново цялата аудитория със смразяващ поглед. Никой не посмя да му търси отговорност за нещо. И Бермуда не се реши да го обвини за каквото и да било. Ами ако този път Ник не само се опита да ги сплаши с пищова, а направо го пусне в действие?

— Значи никой няма претенции към мен… Ами тогава чао ви, момчета! Останете си със здраве! — каза Ник, усмихвайки се до ушите, и вдигна нагоре двете си ръце със сключени една в друга длани.

После се обърна плавно и бавно и с достойнство се насочи към изхода. Никой не посмя да го спре.

— Нее, не Ник е очистил Витал — каза Черпака.

Той пръв се отърси от шока, въпреки че все още беше под влияние на случилото се току-що.

И Бермуда все още не можеше да дойде на себе си. Прекалено бързо и напрегнато се развиха събитията. Ник направо ги завря в миша дупка. По същия начин Витал някога ги стъпка като танк и зае без проблеми мястото на Капитана. И Ник можеше днес с лекота да измести Бермуда от шефското място…

— Аз пък мисля, че е той! — отсече Бермуда.

— Обоснови се тогава! — настоя някой.

Вече далеч не всички бяха съгласни с обвинението към Ник.

— Първо, трябва да проверим дали парите не са фалшиви. — Бермуда посочи кожената чанта.

— И какво, като проверим? Ами ако излезе, че са истински?

— А защо според вас Витал му е поверил касата наистина? Той я пазеше при мадамата, дето я очистиха. Ник я е ликвидирал. И Витал той е пратил в гроба.

Бермуда също умееше да говори доста убедително.

— Ами защо тогава върна парите? — Гласът, който се обади преди малко, стана по-неуверен.

— Ами просто е знаел много добре, че няма къде да ни избяга. Навреме се е опомнил. И дойде тук да ни замазва очите. А вие, глупаци такива, му се вързахте като последните балъци.

Изведнъж Бермуда избухна гневно, сякаш си беше загубил ума — започна да крещи и разпалено да сипе обвинения срещу Никита, направи го на пух и прах. Приписа му както убийството на Витал, така и на Джина, и на Тупаницата. Когато свърши, никой не смееше да му опонира.

— С една дума, трябва да накажем това говедо! — заяви той накрая и изпитателно огледа събралите се.

Пронизващият му поглед се спря на Вълка и той стана.

— Вълк, възлагам Ник на теб. Ти ще си главатар на хайката, която трябва да ми донесе скалпа му.

Всички мълчаха. Това означаваше, че смъртната присъда на Ник, която Бермуда прочете току-що, е одобрена.

— А сега, момчета, трябва да погледнем парите — сети се изведнъж Бермуда. — Току-виж, този кучи син ни е метнал…

Бермуда пак вдигна Вълка от мястото му и му нареди да преброи парите. С това сякаш му се оказваше висша степен на доверие. Много ефективен стимул.

Вълка внимателно преброи парите, провери дали не са фалшиви.