Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

Никита пестеше и времето, и патроните. Затова се прицели точно в главите им, с цел да не прави допълнителни контролни изстрели.

Някога му се струваше абсурдна идеята, че може да убие човек. Струваше му се, че това не е по силите му. Но после разбра за закона на джунглата, чийто основен постулат е „Убий, преди да са те убили“.

Сякаш някой свише му беше продиктувал сценария, по който ще се развият събитията. Той трябваше да върне общата каса. И я върна. Но знаеше, че честната му постъпка ще бъде опорочена, че Бермуда ще насъска кучетата си срещу него, за да затвърди за негова сметка нестабилната си репутация в групировката. Можеше и да не връща парите. Но постъпи така, както беше редно. А мутрите какво… Може би те също са постъпили както е редно. И организираха хайка срещу него.

Какво пък, тогава Никита ще реши съдбите им…

Той играеше според правилата — убиваше, за да оцелее, не правеше никакви подли номера. И ще продължи да убива, за да оцелее. Никой не можеше да го осъди за това… Само смъртта може би.

Но той не се страхуваше от нея. Всичките му мисли бяха насочени само към едно — да победи. Просто нямаше време да се страхува.

Стреляй и ще победиш! Никита се беше въоръжил с този принцип и с няколко пистолета.

И ето че първите резултати бяха налице. Двете копелета, които Бермуда беше упълномощил да го очистят, бяха повалени още при излизането им от ресторанта. Момчетата бързаха да се заемат с поръчковото убийство, но изведнъж ги сполетя нещо непредвидено. Горкичките, сигурно по пътя към ада все още се чудят и се маят какво им се е случило.

Беше отправил последно предупреждение на мутрите — спрете се, докато не е станало късно. Но от това нямаше никаква полза. Онези бяха избрали смъртта. И нямаше защо да се сърдят тези тримата и онези двамата, чиито трупове се въргаляха на пода до масичката на портиерката.

Останаха още трима. Никита знаеше къде да ги намери.

Той слезе бавно на третия етаж. Звънна на една позната врата. Изглежда, току-що някой се бе опитвал да я разбие.

Никита се беше подготвил много старателно и прецизно за тази война. Купи и оформи на свое име документите за три стари, но много запазени коли. Приготви няколко екипа за дегизиране. С оръжието също нямаше проблеми. Снабди се със заглушител за беретата. Набави си няколко лимонки — за всеки случай. Е, и един автомат „Калашников“, както и пистолет „Макаров“ си купи, да му се намират. Уреди си и фалшиви документи пак чрез един спец от черния пазар. Добре че не върна всичките пари и си прибра бонуса от общата каса. Върна двата милиона, а всичко, което беше отгоре — двадесет и четири хиляди, остави за себе си.

Но най-важното беше, че бе подготвен психически да убива.

Някой от другата страна на вратата погледна през шпионката и в същия момент вратата се открехна леко. Никита застана пред процепа и веднага в гърдите му беше опряно дулото на пистолет със заглушител. Впрочем, точно това очакваше да стане.

— О, извинете, май съм объркал апартамента! — каза той и на лицето му се изписа виновно-фамилиарна физиономия.

— Не си го объркал, не си, педал такъв!

Мутрата го хвана с една ръка за блузата и го дръпна рязко към себе си. Никита леко се позаинати. Само дотолкова, че онзи да приложи по-голямо усилие. В крайна сметка, пистолетът в ръката му мръдна леко вдясно.

С леко движение, Никита бутна дулото още по-встрани и веднага пусна в действие своя. Мутрата получи един куршум в корема и зави от болка, но стенанията му бяха приглушени от възгласа на Никита:

— Ох, ох, какво правиш, негодник такъв!

Той довърши мутрата с един изстрел в главата и влезе в апартамента. А там…

Лена лежеше на пода. Съпротивляваше се, но не можеше да вика. Един от мутрите беше запушил устата й с ръка и я беше стиснал за гушата, а друг разкъсваше дрехите й.

Отношенията им с Лена бяха приключили. Не му трябваше такава приятелка. Тя се беше върнала при мъжа си. Кеша я бе приел обратно с голяма радост. Затова беше тук, в неговия апартамент.

Но и мутрите бяха тук. Искаха да направят засада на Никита. Не бяха минали и три минути, откакто бяха нахлули. Да бяха се свързали веднага с онези тримата, но те не, друго ги поблазнило.

Нито Капитана, нито Витал бяха проповядвали някога идеята за насилие над жени. Може Бермуда да им е дал указания да чукат всичко живо наред. Или момчетата просто си бяха загубили ума, или Лена бе прекалено красива…

— Момчета, може ли и аз да се включа? — с фалцет на обратен ентусиазирано попита Никита.