Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Да, два милиона са — заключи той. — Има и някакъв лист тука…

— Виж го де…

Вълка взе плътния лист хартия, сгънат на четири. Разгъна го.

— Ами това е някакво писмо…

— Е… — Бермуда беше силно заинтригуван.

— „Момчета, никога и никого не съм предавал. Играх според правилата — започна да чете Вълка. — Аз съм честен човек и съм чист пред всички ви като гърба на този бял лист…“ Хм, даа… „Накратко, ако се обърка нещо, ще стрелям пръв… Ник“.

— Ник?! — каза Бермуда, изкривявайки лицето си в злобна гримаса. — Той какво, да не ни заплашва? Да не заплашва цялата групировка?

— Така излиза — кимна Вълка.

— Момчета! — обърна се към всички Бермуда. — Заклевам се, че това гадно копеле ще си плати скъпо за тия нагли приказки!

Настъпи напрегнато мълчание. Никой не каза нито дума в защита на Никита. Това окуражи Бермуда и той почувства увереност в себе си.

Погледна изпитателно Вълка, а след това Лябата.

— Ляба, братле, ти си с Вълка.

— Няма проблем — кимна одобрително Лябата. — Ще му видим сметката на това говедо… Такива, дето се правят на големи тарикати, трябва да се гърбят.

— Е, к’во, момчета, и вие ли мислите така? — отново се обърна към всички Бермуда.

Някои кимнаха одобрително, някои си замълчаха, но никой не прояви негодувание.

Вече можеше със сигурност да се твърди, че на Ник му е прочетена смъртната присъда без право на обжалване. Прочете му я цялата групировка.

Бермуда беше доволен. Вече ще има кой да понесе отговорността за смъртта на Тупаницата и Джина…

Събранието утвърди абсолютния му триумф. Утре ще трябва да се съберат отново, но вече за да решат някои чисто организационни въпроси. А сега можеха да си тръгват. Всеки да се залавя за работа.

Първи от ресторанта излязоха Вълка и Лябата. С тях тръгнаха и двама биячи. Те имаха отговорната задача да принесат в жертва свещената крава. Нима убийството на Ник не беше свещенодействие? Бермуда го смяташе за такова.

Той тъкмо мислеше да изпрати след тях още пет момчета, когато в ресторанта влетя един от биячите, лицето му бледо като платно, устните му треперят.

— Такова… С една дума… — оплете език той. — Ами…

Бермуда го отблъсна встрани и хукна към изхода. След него се юрнаха и останалите.

Вълка и Лябата лежаха неподвижно на площадката пред входа на ресторанта. И двамата бяха мъртви. До тях беше паднал на колене един от биячите и със сподавени стенания се люлееше насам-натам.

Вълка беше получил куршум в челото, Лябата беше без дясно око.

— Какво стана? — обърна се Бермуда към оцелелия бияч.

— Ами такова… тъкмо излизахме и изневиделица се появи някаква таратайка. Бяла лада деветка… С една дума, спря… Подаде се някаква мутра отвътре. Значи, беше с брада… Кепето му беше нахлупено до веждите… И държеше пушкало… Докато се усетим…

— И ви изпозастреля като патки. И си замина. Така ли?

— Ами да…

— А ти защо не стреля? — избухна гневно Бермуда.

— Ами нали на събранията ходим без пушкала…

Така си беше. На събранията на групите в групировката беше прието да се ходи без оръжие. Но нали имаше охрана за това.

Бермуда обърна глава към четирите огромни горили зад себе си. Те се бяха скупчили един до друг и го гледаха виновно.

— Ще ви разгоня фамилията! — кресна им Бермуда.

Той скочи рязко към най-близкия и със замах му заби едно кроше в носа. Бликна кръв.

— Ама ние седяхме в колата… И изведнъж се появи тази осмица…

— Значи осмица било…

— Ние, докато зацепим какво става, и тия тримата дадоха фира… Тоя тип е бил някакъв спец, опатка ги от раз…

— Ей сега ще ви опаткам аз вас! — разкрещя се Бермуда. — Ще ви натикам в кучи задник! Номера поне запомнихте ли?

— Ами, не, целият беше зацапан…

— Защо не тръгнахте след него?

— Ами той и нас ни нареди добре, стреля по гумите…

— По-добре по кухите ви лейки да беше стрелял!

— Брато, я по-добре влез в кръчмата — посъветва го Черпака. — Да не вземе Ник да се върне…

— Кой?! — нахвърли се срещу него Бермуда. — Какъв Ник?

— Ами че ние имаме само един Ник.

Бермуда нареди на всички да се разпределят по колите и да се преместят в друг ресторант. Не можеха да останат тук повече. Всеки момент щяха да дойдат ченгетата.

След около двадесетина минути той им даваше указания:

— Накратко, захвърляме всичко и концентрираме всичките си сили срещу Ник. На всяка цена трябва да го намерим тоя изрод!

За да не губят време, Бермуда раздели групировката на три части и на всяка група постави отделна задача. Като че ли беше предвидил всички възможности. Както и да се стечаха обстоятелствата, би трябвало да заловят Ник най-много до три дни…