Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

Двамата веднага забравиха за Лена и се обърнаха към него.

— Ей, ти кой си? — учудено възкликна единият.

Нито той, нито другият посмя да прави резки движения. Затова Никита си позволи да се поежи малко.

— Аз съм вашата хомосексуална смърт, братоци!

Представи си, че пред него стоят не хора, а някакви мишени в тир и с лекота ги застреля с глока си. Първо им пломбира топките с по един куршум, после ги довърши с контролен изстрел в главата.

Лена го гледаше изплашено, треперейки от страх. Мислеше, че следващият куршум ще е за нея.

— Чао засега, коте! — превзето каза Никита и й помаха за довиждане.

Той хвърли пистолета върху трупа в коридора и съвсем спокойно си тръгна. Слезе на двора и доста сполучливо заоплита крака, правейки големи осморки. Плюс това много му отиваше и екстравагантното облекло, с което се беше наконтил. Минувачите го изпращаха с насмешливи погледи, но в никакъв случай не проявиха подозрителност.

Никита излезе от двора и преспокойно седна в бялата си лада осмица. Щеше да я използва за последен път. Още днес трябваше да я изгори. А после ще се качи на зелената лада петица.

— Не, ама ти к’во, сериозно ли говориш?

Бермуда не можа да повярва на ушите си. Току-що му бяха съобщили нещо абсурдно…

— Абе като в стрелбище ги изпозастрелял. Двама на входа, трима в апартамента и още трима в апартамента на мадамата си.

— Осем момчета! Това говедо е пречукало осем момчета от нашите — хвана се главата Бермуда.

— Плюс Вълка и Лябата — кимна му Черпака.

— Вълка, Лябата… Мамка му, че това е пълен погром. Десет момчета…

— Нали това казвам, спец е…

— Не спец, а наглец! — избухна Бермуда. — На това копеле просто му е провървяло. С една дума, трябва да го довършим, иначе с нас е свършено. Така, така… Казваш, че Ник е защитил старците и мадамата си…

— Осем човека е очистил…

— Притеснява се за тях, значи… Накратко, хванете ги и тримата и ги доведете тук. И старците, и мадамата. Чрез мен ще се свърже с тях…

— А как да ги хванем? Мисля, че ченгетата вече са сложили пост там. Охраняват ги, сигурно…

— По-добре да бяха тръгнали по петите на това говедо Ник!

— Че Ник се беше дегизирал. Професионално направено. Никой не може да докаже, че е бил той.

— А, това ще го доказват следователите. На нас ни е все тая. Нали знаем вече кой е бил. А старците на това говедо трябва да ги приберете на всяка цена. И мадамата също.

— Ама нали ти казвам, че няма как да ги хванем! При тях сигурно вече има ченгета.

— Така ли? А с какво се избива клинът?

— С клин…

— Ами прави си изводите тогава…

Черпака не разбра нищо. Затова се наложи Бермуда да му разтълкува подробно какво е искал да каже.

В суматохата той не бе успял да намери място за съхраняване на общата каса и коженият сак беше винаги до него. И сега беше на две крачки, в метален сейф до креслото му.

— Мамка му, откъде я намериха тая раздрънкана тарга? Отврат! — изкриви лице в недоволна гримаса един здравеняк в униформа на сержант от милицията.

— Затваряй си устата! — кресна му бабанката с майорски пагони. — Хайде, слизайте!

Петимата набити мъжаги с полицейски униформи с голямо удоволствие слязоха от стария прогнил микробус със специални обозначения на купето.

С важна, делова походка те се насочиха към входа на един блок и се качиха на третия етаж. Пред апартамента нямаше никого, но и вътре беше празно. За сметка на това се показа една съседка от етажа.

— Ами няма никого у тях — уведоми ги тя. — Заминаха някъде.

В подтекста на думите й се съдържаше значението — крият се, и то се знае от кого, от мафиотите…

— Благодаря ви за информацията — сухо благодари на жената „майорът“.

И заедно с групата си се качи по-нагоре по стълбите. Но виж, до апартамента на Ник стоеше сержант с автомат в ръце и бронежилетка. Беше един такъв здрав мъжага, с надути бузи, които изглеждаха някак неестествено червени, и с големи рогови очила.

— Къде отивате? — с плътен бас спря той „милиционерите“.

— Майор Чикин! — представи се най-старшият по чин.

— Виждам, че сте майор. Покажете си документите!

— Заповядайте!

„Майорът“ извади от джоба си удостоверението, разтвори го и го пъхна под носа на сержанта с автомата.

— Ето, майор Чикин, регионално управление по борба с организираната престъпност. Имам разпореждане да отведа гражданите Брайт.

— Е, най-после — зарадва се сержантът. — Че жената днес има рожден ден, а иначе трябваше да стоя тука цяла нощ.