Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

Време беше да сложи точка. И той я сложи. Но имаше още една малка подробност.

Коженият сак с парите на групировката беше заключен в сейф, а ключовете от него, доколкото бе разбрал, Бермуда криеше в бюрото, до револвера.

Револверът с изпразнен пълнител се подмяташе на пода, а ключовете се оказаха на мястото си. Никита бързо отвори сейфа и взе сака. Бермуда, явно, не е имал време да премести парите другаде и да ги скрие на по-сигурно място. Не е имал и представа даже, че чрез бръмбарчето в сака Никита получаваше най-актуална информация от противниковия лагер…

Той си тръгна от офиса, без да срещне никакви пречки по пътя си. Качи се в синята си лада шестица и съвсем спокойно запраши по шосето. Само няколко секунди по-късно на мястото, откъдето току-що беше тръгнал, две коли забиха спирачки една срещу друга — джипът с мутрите и фордът на ченгетата. Но и едните, и другите бяха закъснели…

— Защо го направи? — попита Краля.

Двамата с Никита бяха седнали в скъп ресторант, в отделно сепаре. Бяха сами.

— Искам да живея спокойно и да не се страхувам, че утре някой ще дойде да ме убие. Е, нали разбирате, че…

Цели три дни бе опитвал да открие Краля. Знаеше, че вече е излязъл от следствения изолатор, но не беше никак лесно да го намери. Никита обаче прояви упоритост и не се отказа. Освен при Краля, той нямаше при кого другиго да отиде.

— Това не са мои пари и не знам какво да правя с тях. Давам ги на вас и много бих желал да се погрижите за мен. В смисъл, да гарантирате безопасността ми…

— Да, да, в час съм с твоите подвизи — кимна Краля. — Чух, че си пратил на оня свят сума ти народ…

— Не бях аз. Ако не беше онзи тип, лично щях да се заема с Бермуда.

— Да бе, да, онзи тип… — С поведението си Краля му показа, че не му вярва, но е съгласен да приеме лъжата. — Хайде тогава да пийнем за този тип…

Той напълни до горе с водка две малки кристални чашки. Пийнаха, замезиха.

— Бермуда е направил доста издънки — каза Краля. — Ти си му върнал общата каса, а той пуснал песовете си срещу теб. Лоша работа… Между другото, как така касата се оказа в твои ръце?

— Ами нали постоянно се движех с Витал. По едно време той стана шеф на групировката, а на мен повери отговорността за касата.

— Значи ти си я пазил. Добре де… А сега как се оказа у теб?

— Ами взех я — присви рамене Никита. — Просто я взех… За да не я докопат ченгетата.

— Да, ченгетата наистина се развилняха като фурии — каза Краля. — Цялата ви групировка я прибраха набързо. Всички до един вкараха на топло. Пуснаха в действие и СОБР, и ОМОН… И общата каса можеха да си приберат. Да, Ник, много добре си постъпил…

Никита вече знаеше, че ченгетата са провели широкомащабна операция и са прибрали всички мутри под шапката на Бермуда. Всички до един бяха арестувани. На практика групировката не съществуваше вече.

— Чувал съм за Капитана — продължи Краля. — Бил точно момче. Обаче после нещо взел, че превъртял. И за вашия Витал съм чувал. Този пък веднага го ударил на слободия. Скарал се сериозно с доста солидни хора. За което, между другото, си получил наказанието.

Никита въздъхна облекчено. Значи там, сред елита на подземния свят, не са приписали смъртта на Витал на него. Смятат, че са били онези, по които бяха стреляли с гумени куршуми…

— А Бермуда, честно казано, си беше сульо. Не потърси съвет от нито един бос от старата гвардия, а направо започна да раздава правосъдие. Виж го ти главореза… Мисля, че към теб, Ник, никой няма да има претенции. Ще уредим нещата. И с черняевските мутри ще уредим нещата. От пандиза скоро няма да излязат, така че… Тяхната територия остава безстопанствена. Но нали знаеш, че веднага ще се намери кой да заеме мястото им. И ще го направят. Даже знам кой има претенции. Общо взето, ще поговоря с когото трябва. И ти давам думата си, че с теб всичко ще е наред. Можеш да спиш спокойно, никой няма да те закача. Нали знаеш, думата на Краля е желязна.

Никита силно се надяваше да е така.

Беше непрогледна нощ. Валеше. Тъмният безлюден двор на завода бе осветен от светлините на приближаващи коли. Първи прорязаха тъмнината фаровете на два джипа.

Те спряха до наредените камари с чугунени отливки. От джиповете слязоха няколко здрави момчета с дълги кожени манта. Бяха шестима. И несъмнено всеки беше запасал нещо под мантото.

След минути голям участък от двора бе осветен от силните светлини на микробус. След черния микробус „Тойота“ се движеше огромен джип „Линкълн Навигатор“. Колите спряха близо до джиповете. От тях слязоха не по-хилави момчета, също с кожени манта. Те обаче не криеха оръжието си. Всеки държеше по един картечен пистолет родно производство.