Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Иля беше дошъл при Ина Ковальова да търси брат й — мафиотския бос с прякор Ковача.

Неговото убийство му бе поръчано от друга мутра — наркобоса с прякор Ловеца. Поръчителят се бе опитал да остане в сянка — разговаряха чрез посредник, който също пожела да запази анонимност. Но можеше ли да се скрие нещо от Иля, с неговите връзки и възможности…

Той знаеше защо се бяха хванали за гушите тези два вълка. Но причината за конфликта им изобщо не го интересуваше. Поръчаха му да премахне Ковача и да изчисти района от хората му. Хонорарът беше петдесет хиляди долара — за по-малко работеха само глупаците. Ако го хванеха жив и го заведяха при поръчителя, сумата щеше да се качи с двадесет хиляди. Главите на биячите бяха оценени на десет бона в зелено за скалп.

Кривокон беше с двата крака в мафията. Освен основната си работа в специалните служби, той и доброволните му помощници правеха неоценими услуги на столичните мутри. Имаха всичко необходимо за това — опит, квалификация, служебни пълномощия, връзки, достъп до секретна информация и специална техника. Ако обаче станеше нещо непредвидено, можеше колегите им да ги заловят и да ги осъдят за доста годинки. Както и да го усукваха, те си бяха престъпници.

Въпреки това Иля не се смяташе за негодник. Дори да го правеше за пари, той всъщност прочистваше обществото от престъпната измет. Правеше това, което трябваше да върши според служебните си задължения, и то по много по-ефективен начин. С престъпниците можеш да се пребориш само с антидемократични методи — като ги разстрелваш без съд и следствие. Само тогава може да се въведе ред в една държава, в която мафията е над закона.

Вече не един мафиот бе пратил в гроба, но редовите граждани можеха да бъдат спокойни — за тях не беше опасен. Колкото и пари да му даваха, нямаше да отнеме живота на невинен човек.

Ина не беше виновна, че брат й е мафиот. Щеше да остане жива. Но виж, че щеше да се измъкне без физически травми, не можеше да гарантира. Във всяка работа ставаха грешки. Така че да го извини предварително…

— Къде е ненагледният ти брат? — Иля пристъпи плътно до нея и я стисна за гърлото.

Тя започна да се задушава, очите й се оцъклиха.

— Не знам — каза наплашена и задъхана до смърт, когато я пусна.

Най-после бе разбрала, че никой нямаше намерения да прави секс с нея.

— Ами припомни си.

Хвана грубо ръката й и я помъкна от коридора към хола.

— Ей, защо толкова грубо? — попита женски глас.

Той се обърна рязко и на прага на кухнята видя страхотна красавица. Сякаш слязла от корица на скъпо модно списание. По всичко личеше, че също е друсана. Очите й блестяха, перверзно облизваше устните си с езиче. Сигурно и на нея й се чукаше. С какво ли са се надрусали?

— Заеми се с нея! — нареди Иля на Саша Ягодкин.

По принцип нямаше да е никак зле, ако можеше да се заеме сам с нея. Страшно готина мадама, а и сама си го търсеше… Но сега не му беше до развлечения. Работата преди всичко. Виж, Саша можеше и да се позабавлява, ако иска.

Сложиха Ина да седне в едно кресло в хола.

— Е, какво, кучко, сети ли се? — попита я грубо Валера.

— Нищо не знам, ви казвам… Честно, не знам… А дори и да знаех, нямаше да ви кажа! — злобно прецеди през зъби тя.

— Веднага след това каза със стенещ глас: — Не мога да ви разбера, момчета. Педали ли сте, или какво, в крайна сметка? Не виждате ли, че ми трябва мъж, а?

Чак започна да се върти в креслото от нетърпение. А погледът й — изпълнен с безумно желание за секс.

— Ако искате всички накуп, нямам нищо против!

Със сигурност, такова нещо не му се беше случвало досега.

— Няма да проговори — поклати неодобрително глава Коля.

— Няма, наистина — съгласи се Иля. — Съвсем е изперкала мадамата.

Валера извади от джоба си една спринцовка и я сложи на видно място.

В нея имаше наркопан, препарат, който можеше много бързо да й развърже езика. Но дали беше съвместим с наркотика, който в момента блуждаеше в кръвта й?

— Какво е това? — изплашено попита тя.

— Отрова — обясни й спокойно Валера. — Две секунди и си на онзи свят.

— Боцкай ме, все ми е тая! — извика тя.

Изведнъж пъхна ръка между краката си и стенейки тихо, започна да се търка.

— Ей, а ако те изчукаме, ще кажеш ли къде е брат ти? — попита Иля.

Явно не можеше да издържи на гледката. Усети как оръдието в панталоните му става стоманено.

— Ще ви кажа — закима Ина. — Само че не знам нищо…

Тя продължи да се гърчи от удоволствие, но вече не в креслото, а на пода.