Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Бе му направила впечатление на строга и делова. Не приличаше на жена с леко поведение.

— Отдавна искам да се запозная с вас, младежо. Сам ли сте?

— Ами по принцип да.

— Е, какво, на вратата ли ще държите дамата?

— Влезте.

Нямаше друг избор, освен да свие рамене и да я пусне в апартамента. Не можа да спре нашествието на странната дама, която се насочи директно към хола. Никита я изпрати с озадачен поглед, пак сви рамене и бавно затвори вратата. Когато влезе в хола, ченето му увисна от изненада. Мадамата лежеше чисто гола на дивана. Вярно, беше се сетила да прикрие срамното място с роклята, а гърдите си притискаше с ръце.

— Е, защо стоиш там? — похотливо му се усмихна тя. — Ела тук, седни. Цялата съм твоя…

Сигурно си е мислела, че той ще й скочи на мига, като гладен звяр на парче месо, и затова се ядоса, когато Никита поклати отрицателно глава и каза:

— Извинявайте, но сте сбъркали адреса.

Можеше да сграбчи тази побъркана нимфоманка за ръката и да я изхвърли от апартамента. Но все пак беше жена. Освен това нищо лошо не му беше направила. Тъкмо обратното, смяташе да му подари великолепното си тяло. Ако беше някой друг, веднага щеше да се възползва от случая.

Но Никита си имаше Марта и нямаше намерения да й изневерява. А проблемът на тази незадоволена жена беше, че няма представа за това.

Никита просто се обърна, отвори входната врата и излезе от апартамента. Слезе на двора, постоя там няколко минути и се върна обратно. Съседката вече я нямаше. И за щастие не беше направила погром в изблик на ярост. Всичко си стоеше на мястото.

Мила никога нямаше да забрави това унижение. Беше готова да се отдаде изцяло на това момче, а той не се възползва и изчезна. Остави я сама.

И тя си тръгна. След петнадесетина минути вече му благодареше наум за това. Върна се мъжът й. Оказа се, че не е имало никакъв сериозен проблем и беше готов да пристъпи към съпружеските си задължения отново. Мила най-после задоволи сексуалния си глад.

На следващия ден се срамуваше от постъпката си. Дори не можеше да си представи, че се е държала като истинска курва, като абсолютна нимфоманка. Нали нямаше как да обясни на момчето, че е вършила всичко това под въздействието на „Жар-птица“. Логично беше да прокълне секспирина. И го направи. Но когато прашецът свърши, не можеше да си намери място.

„Да върви по дяволите, и без него ще мина!“ — казваше си тя.

Но самовнушението не й помогна. Веднага щом се появи удобен случай, отиде при Ина.

Бившата й съученичка си беше вкъщи и дори се зарадва, че й е дошла на гости. И защо да не й се зарадва?

— Какво, секспиринът ли ти свърши? — попита я едва ли не от вратата.

Мила беше смаяна. Откъде можеше да знае защо е дошла? Нямаше какво да си криви душата, наистина бе дошла за сив прашец.

— Защо реши така? — подозрително погледна приятелката си тя.

— Ами изглеждаш малко… — подсмихна се Ина.

— Какво, да не би нещо да не ми е наред?

— Ами не, всичко си ти е наред. Само че като гледам, май цяла нощ си правила секс като луда.

Ето значи какво било.

— Ами правих секс. И какво от това?

— С кого?

— Как с кого? Нали си имам мъж. И мъжът ми не е импотентен.

— И ти е хубаво с него?

— И още как!

— Слава на секспирина! — засмя се Ина.

Но смехът й бе някак странен.

— Дали имаш още? — внимателно я попита Мила.

— А ти как мислиш?

— Дай ми малко. Ще си платя. Колкото трябва, толкова ще ти дам.

В един момент Мила осъзна, че се страхува — ами ако Ина няма от вълшебния прашец?

— Ами… да ти кажа, нямам много. Една доза. В смисъл, ако се боцкаш.

— Как така, ако се боцкаш?

— А ти какво, още на „Жар-птица“ ли го караш?

— Ами да. Как иначе?

— „Жар-птица“ е бошлаф работа. Кефът не е същият. Виж, ако си го вкараш венозно, е съвсем друго. Искаш ли да пробваш? — Кой знае защо, долната челюст на Ина започна да потреперва леко.

— Ами добре — сви рамене Мила.

Защо се съгласи? Трябваше да откаже. Само си навличаше беля на главата с това… Някой й беше казал, че в живота трябва да се пробва всичко. О, нали точно Ина й го беше казала! Тя със сигурност е пробвала всичко. И нищо й нямаше, жива и здрава си беше. Нищо не й бе станало. На Мила също нищо нямаше да й стане. Само един път ще пробва и край…

Ина приготвяше разтвора с треперещи ръце. Мила седеше в кухнята и пушеше. Не мислеше за нищо друго, освен за секспирина. Интересно, какво ли ще усети, когато си го вкара венозно?

Най-после всичко беше готово.