Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Захвърлиха мадамата полужива. Дали е оживяла, или не, този въпрос изобщо не го вълнуваше нито преди, нито сега.

Тогава го вълнуваше друго. Посечения и Валята си направиха групировка, а за него не се намери място в нея. Това никак не му се понрави и той се отдръпна от компанията. Сам си намери шест здрави момчета и си спретна своя. Още от самото начало се захвана сериозно с наркотици. С времето се издигна доста. При аверите му също всичко вървеше добре. Само дето вече ги нямаше — нито Посечения, нито Валята.

А сега го притесняваше само едно — как да оцелее в битката с Ковача. Хич не му се искаше да прави компания на старите си дружки на онзи свят.

Колата спря, но не да качи хубавелката с фигура на балерина, а просто защото имаше задръстване. За сметка на това в насрещното платно движението беше спокойно.

Но една от колите там изведнъж спря. Беше бяла лада четворка. Нещо думна от нея, за секунди проблесна пламък. Последва мощен взрив. Джипът, който беше втори в колоната, полетя във въздуха.

Единият телохранител изскочи от колата, насила издърпа Ловеца от задната седалка, метна го под гумите на джипа и го прикри с тялото си. Останалите бойци вече стреляха по ладата. Но не успяха да я улучат. Тя вече беше набрала скорост и нямаше как да я хванат на мушка.

Със сигурност, това беше опит за покушение върху живота на Ловеца. Но момчетата на Ковача не извадиха късмет. Унищожиха друга кола. Е, гений си беше този Максим. Идеята му беше брилянтна — да тръгнат с три еднакви джипа със затъмнени стъкла. Пробвай да познаеш в коя кола е Ловеца.

Бойците на Ковача не можаха да налучкат от първия път. А възможност за втори и трети опит нямаха.

Не беше лесно да се очисти Ловеца, хич не беше лесно. Но Ковача бе опитал въпреки всичко. Бяха предвидили по какъв маршрут ще пътува Ловеца, бяха предизвикали задръстване на шосето. Както и бяха предположили, кортежът на Ловеца щеше да кара в крайната лява лента. Четворката, в която седеше стрелецът с гранатомет, успя да стигне до мястото навреме. Битката думнал една противотанкова граната по средния джип. Изстрелът бил много добър. Но… Винаги има едно „но“. Ловеца пътувал в друга кола. Колко жалко.

Въпреки всичко бяха нанесли поражение на врага — бяха загинали двама телохранители на Ловеца и един шофьор. Трима, но точно толкова бе загубил и Ковача. Славик, Злия и Молоха бяха едни от най-ценните хора в групировката му.

Със сигурност, Ловеца не е наредил да преследват само биячите му. Трябваше му най-вече неговият скалп. Ковача обаче не пасеше трева. В района си имаше тайно убежище, за което никой не знаеше. Поддържаше връзка със света чрез нерегистриран мобилен телефон, чрез който можеха да отрият координатите му само ако използват четири дешифратора едновременно. А Ловеца не разполагаше с такива възможности.

Само Ася знаеше къде се крие Ковача.

Мила беше готина мадама, но на нея можеше да се разчита само за леглото, в реалния живот — не, не беше сигурна. Освен това си имаше мъж, нейни си грижи. А и сега изобщо не му беше до нея.

Виж, Ася беше друго нещо — много точно гадже. Че е симпатична, беше едно на ръка, но най-важното бе, че му беше предана като кученце. Не му трябваше много време да се убеди в това.

Може пък да грешеше и Ася да не беше толкова сигурен човек, колкото си мислеше. Но работата беше там, че никой не знаеше за съществуването й. Дори да се опитаха да влязат в следите му чрез някоя от мадамите му, щяха да търсят Леся, Ирка или Галя, бившите му гаджета. Много хора знаеха за тях, а за Ася на никого не беше казал. Само на Ина, родната си сестра. А на нея със сигурност можеше да има пълно доверие. Жива да я одерат, нямаше да каже къде е брат й.

Ковача хвана бутилката с текила и по навик отпи направо от нея.

— Игнат, защо пиеш толкова много? — попита го Ася.

Седеше в креслото срещу него и се мръщеше насреща му. Другите жени само това и чакаха — да се повеселят, да пийнат заедно, а след това да ръсят глупости. А тя не беше такава. Имаше сериозни намерения. Имаше нужда от него и затова толкова се безпокоеше и се грижеше за здравето му.

— Много ли? — погледна я той учуден. — На това много ли му викаш?

Беше изпил само четвърт от бутилката, а тя разправя, че било много.

— Погледни колко е часът — въздъхна момичето. — Още не е съмнало, а ти вече си с бутилка в ръка.

Наистина, беше осем сутринта. Тъкмо беше станал. И веднага бе надигнал бутилката. Ася, между другото, беше станала много преди него и му беше приготвила закуска.