Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

— Добре де, нави ме — недоволно избоботи той. — До вечерта нито капчица няма да близна.

— Изобщо не трябва да пиеш. Иначе ще ти отрежат десния бял дроб.

Тя беше голяма умница, учеше в медицински институт. Бъдещ лекар.

— И защо точно десния?

— За да има място за черния.

— Аа… Черният дроб е сериозно нещо — почеса се по тила Ковача. — Добре де, обещавам ти, веднага щом свърши цялата тази галиматия, спирам алкохола.

— Ще видиш, че като спреш да пиеш, ще станеш друг човек. Е, хубаво, време е да вървя. И без това закъснявам вече. Закуската е на масата.

Ковача се протегна от леглото, за да я прегърне, но нея вече я нямаше в стаята.

Вече пет дни подред Мила беше вземала секспирин. И нищо, всичко й беше наред. В смисъл, със секса. Мъжът й изведнъж й стана толкова мил, че даже забрави за Игнат. А за какво друго може да мечтае една омъжена жена, освен за семейна идилия?

За да не предизвиква излишното любопитство на съпруга си, само тя употребяваше „Жар-птицата“. И веднага скачаше на Веня, не му даваше даже да се опомни. А той нямаше никакви проблеми със секса. Можеше да я задоволи напълно, дори в нейното състояние на вечен сексуален глад.

Веднъж, тъкмо беше изпаднала в пълен екстаз, някой позвъни на Веня. От работата. Проклети да са!

— Скъпа, спешно трябва да изляза — каза той с голямо съжаление.

Облече се и излезе. Мила остана сама.

Явно имаше някакви проблеми. Може пък да беше нещо много важно. Точно в този момент обаче грижите му не я вълнуваха. Вълнуваха я собствените й проблеми. Тъкмо беше изпила „Жар-птицата“. Правеше й се секс до смърт.

С Веня живееха в огромен апартамент, в който можеха да се поберат три стандартни. Естествено, беше направен ремонт по най-модерните технологии, мебелите бяха супер. Мъжът й наричаше апартамента пентхаус, защото се намираше на последния етаж. Имаше отделен вход, две тежки блиндирани врати, а оченцето на видеокамерата гледаше към входа. Всичко беше направено като в най-луксозните домове в Париж и Лондон.

На етажите по-надолу живееха съвсем обикновени хора в съвсем обикновени апартаменти. На Мила страшно й се прииска да преспи с някой съвсем обикновен мъжага.

Тя се сети, че един етаж по-надолу живее много симпатично младо момче. Беше спокоен като слон и на лицето му винаги играеше леко иронична усмивчица.

Имаше такъв тип мъже, които винаги се държаха важно и на ниво. С цялото си поведение внушаваха доверие в себе си и увереност, че могат абсолютно всичко и няма ситуация, от която да не намерят изход.

Въпросното момче спадаше точно към тази категория. Бе го разбрала веднага щом го видя. Той можеше всичко. И май точно той беше човекът, който ще реши проблема й. Не се искаше много…

Бяха минали няколко месеца, откакто Марта бе изчезнала. Никита я търси къде ли не, преобърна света, за да я открие. Внезапното й изчезване не му даваше сън и покой. Всичките му мисли, всичките му сили бяха насочени само към едно — да я намери. Но уви, опитите му бяха обречени на неуспех. Марта сякаш беше потънала в дън земя. Нямаше ни вест, ни кост от нея.

Продължаваше да я търси. И все още се надаваше, че ще я намери. Но нищо не се получаваше.

Живееше в апартамента й. Днес почиваше. Лежеше на дивана, пиеше минерална вода и гледаше телевизия.

Не работеше никъде. Нямаше смисъл, разполагаше с достатъчно пари. Пък и бе зает с много важна мисия. Стана частен детектив любител. Издирването му отнемаше много време, но все пак му оставаше някой друг час за почивка. Запали се по кикбокс, редовно ходеше на тренировки, тренираше и вкъщи. Бирата, водката и цигарите ги беше отказал. Предпочиташе да води здравословен живот.

На вратата се позвъни. Някакво вътрешно предчувствие го накара да стане моментално. Той скочи от дивана и хукна към вратата. Ами ако Марта се е върнала?

Но уви, през шпионката видя друга жена — млада, красива. Но не беше Марта.

Никита отвори.

— Здравейте — някак неестествено и маниерно каза красавицата.

И също толкова особено му се усмихна. В големите й сладострастни очи играеха палави искрици.

— Аз съм ви съседка…

— Да, виждал съм ви.

Позна я. Беше съседката, която живееше с мъжа си на горния етаж. Добре си живееха. Мъжът й бе преуспяващ бизнесмен.

Асансьорът не се качваше до техния етаж. Беше направена специална блокировка. Затова слизаха на етажа на Никита. Няколко пъти му се беше случвало да се сблъсква лице в лице с нея.