Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

— Какво искате? Пари ли? Вземайте всичко, което имам.

— Абе ти луд ли си, какви пари? Никакви пари нямаш — ухили му се през зъби другият, седнал зад волана. — Парите ти са у нас.

— Тогава защо не ме пуснете, а? — измрънка Тръбата.

Вече не размахваше небрежно ръце, не смееше да се зъби много. Беше изплашен. И страхът го бе накарал да си подвие опашката.

— Луд ли си, верно, как ще те пуснем… Трябва, разбираш ли, да си полафим малко с тебе… Отдавна ли бачкаш за Ловеца?

— Какъв Ловец, за какво говорите?

Прас! Един тежък юмрук се вряза в муцуната му и нещо изпука в устата му.

— Отдавна… — изфъфли той и изплю избития зъб.

— Ами веднага да беше казал така… С една дума, издаваш ни всичките си посредници и те пускаме.

— Какви посредници? — не разбра Тръбата.

— Ами тези, които доставят стоката. Или по-точно — дето я пласират. Е, разбра ме, с една дума…

— Абе да ви кажа, аз си се занимавам сам с всичко.

Доста необмислено изказване, което го лиши от още два зъба.

— Стига, стига, ще ви кажа!

Предаде и Дъскорезницата, и Валерка, и Пашка, и Сонечка, и всички останали, които работеха за него. Обясни им как да ги намерят.

— Всичко ли си изпя? — попита го единият бабаит.

— Всичко, като на изповед.

— Значи, ти такова, изповяда се вече. Това е добре — злорадо му се усмихна другият. — Хайде, Молох 9 9 Древен бог на слънцето, огъня и войната в семитската митология, на когото се принасяли в жертва деца от знатни семейства, изгаряни живи върху жертвеници. — Б.а. , време е.

В ръката на мутрата се появи пистолет.

Намираха се на някакво затънтено място, наоколо нямаше жива душа, и да вика, и да не вика — нямаше кой да го чуе. Пистолетът беше насочен директно в челото му. Беше без заглушител. Нямаше нужда от него.

— Недейте, нали обещахте да ме пуснете — разхленчи се Тръбата, прикривайки лицето си с длани, сякаш те можеха да спрат куршума.

— Ами пускаме те! На онзи свят.

Сатанинският им смях беше заглушен от шумния изстрел, който последва. Жестока болка разкъса главата му, късчетата съзнание в един момент бяха погълнати от тъмнината на вечността. И отново се чу сатанински смях. Но вече беше от онзи свят.

Максим бе смръщил вежди. Значи нещо се бе случило.

— Кого? — попита Ловеца.

Вече се досещаше какво ще му съобщят.

— Тръбата. Изхвърлили са тялото му на пътя пред блока им.

Значи от приказки Ковача беше преминал към действие. Бе загинал първият наркодилър, който работеше в неговия район. След него щяха да очистят още някого. Това ще продължи, докато територията на Ковача не се изчисти от хората на Ловеца. Не бива да го допуска. Значи трябваше да изчисти района от самия Ковач.

— Готви момчетата за акция — недоволно каза Ловеца.

— Чистка ли ще има?

— А ти какво мислиш, че ще му целувам задника ли на Ковача?

— Ясна е работата, трябва да го очистим. Но защо да изпращаме за това наши хора? Ще започнат да говорят, че вършиш беззакония.

— Абе какви беззакония, мамка му!

— Ами, както и да го погледнем, излиза, че нападаме територията на Ковача. Той ще излезе прав, кривите ще сме ние.

— И какво предлагаш? — намръщи се Ловеца.

На Максим не просто му сечеше пипето, той беше същински гений. Не беше от престъпните среди, а дилетант. От интелигентите. Но чаткаше страхотно нещата. Без него Ловеца беше като с отрязани ръце. И даже без глава.

— Ами намерих едни момчета, печени… Спецназовци.

— Искаш да кажеш, бивши спецназовци — поправи го Ловеца.

— Абе не, струва ми се, че още си бачкат. С една дума, искат да изкарат нещо допълнително момчетата.

— Ами ако е клопка?

— Изключено. Сигурен човек ми ги препоръча.

Максим каза името на известен в столицата мафиотски бос.

— Е, щом е така…

— Но вземат много скъпо.

— Колко?

— Ами зависи от поръчката.

— Трябва да изчистим територията от Ковача и бандата му. Така че помен да не остане от копелетата. С една дума, колкото ти поискат, толкова ще им броиш на тези нещастници, но искам Ковача и шайката му да изчезнат. Схващаш ли?

Слава Малцев се прибираше вкъщи. Не беше сам, имаше си компания — беше със Зинка. Готина мадама, и в леглото я биваше, и беше забавна. Какво да прави сам през нощта в едностайния си апартамент.

Само преди половин година Слава беше беден като църковна мишка. А откакто започна да работи за Ковача, се видя и с пари, и хората започнаха да го уважават. Сега си имаше апартамент, наскоро си бе купил кола — всичко както си му е редът. Пък и любовница си бе намерил. Какво друго му трябваше, за да каже, че живее добре?