Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Всичко му беше наред по принцип, само че понякога започваха да го мъчат страхове — ами ако го убият… Не, не, можеше и да го гръмнат някога, но не днес или утре, а примерно след около десетина години. А можеше пък да извади късмет и да му се размине изобщо.

Дори през ум не му минаваше, че му остава да живее още съвсем малко.

Прегърнал Зинка през врата, той извади ключовете от джоба си, но не успя да ги пъхне в ключалката. Някъде изотзад се появи човек с пистолет. Чу се сухо и тихо изщракване и Слава се свлече в краката на спътницата си с пробит череп.

Злия и Молоха работеха, както се казва, със запретнати ръкави. Трябваше да открият всички наркопласьори на Тръбата, лека му пръст, и да ги прикоткат на своя страна. Можеха, разбира се, да си направят и собствена мрежа за разпространение, но защо тепърва да изграждат нещо, което вече съществува. По-лесно беше просто да се реконструира старата система. Нямаше да им отнеме много време. Достатъчно бе само да намерят пласьорите на Тръбата и да си поговорят с тях. И край, от този момент нататък те щяха да пласират това, което им даде Ковача. Нямаше да се дърпат. Да не са идиоти, нали все лак знаеха на чия територия се подвизават.

Вече бяха намерили трима и си бяха поприказвали с тях. Всичко бе минало добре — никой не се бе опитал да се измъкне от предложението им. Бяха взели веднага първата партида от стоката и скоро неговият „секспирин“ и хероин щяха да се превърнат в пари.

— Е, какво, ще отскочим ли до някое кръчме? — попита Молоха Злия, когато вече съвсем се беше стъмнило.

Стига са тичали след тези пласьори, време бе да си починат малко.

— Абе ти не чу ли какво нареди Ковача?

— Е?

— Няма е, няма ме! — заядливо го пародира Злия. — Нареди да не се шляем по кръчмите и да забравим за сауните. Изобщо, винаги да сме в готовност.

Така си беше. Групировката им в момента беше във война с хората на Ловеца. А онзи тип беше доста сериозен съперник. Сто процента щеше да търси отмъщение за Тръбата, когото, между другото, точно Злия и Молоха го принесоха в жертва.

— Ами да върви по дяволите кръчмата. Дай да отскочим до квартирата на Юлка и Анка…

— Виж, това е добро предложение — бързо се съгласи Злия и даде газ.

Волвото бързо набра скорост, зави от главната улица в една пряка между блоковете.

Нито Злия, нито Молоха забелязаха, че след тях в същата уличка зави и стара жигула.

Те спряха в един двор между два пететажни блока. Жигулката спря до тях. Вече вървяха към входа, когато видяха да ги нападат трима с камуфлажи и маски. Държаха късоцевни автомати със заглушители. Нито Злия, нито Молоха успяха да разберат марката на оръжието…

Ловеца трябваше да излезе по работа, но никак не му се излизаше от разкошния му палат на „Рубльовско шосе“. Войната с Ковача беше в разгара си, а той не бе враг за подценяване. Вече бе загубил трима от своите и задължително щеше да отговори на удара. Ох, не му се тръгваше… Но нямаше избор.

Максим даде много добра идея. Началникът на охраната я хареса и пред къщата се строиха три абсолютно еднакви джипа. Ловеца седна в последния. В първите два се качиха въоръжените бойци.

Пътуваха през центъра на града и босът от време на време поглеждаше през прозореца. Даже се загледа в едно симпатично момиче. Да беше най-много на седемнадесет — слабичко, грациозно, с походка на балерина. Точно такива му бяха по вкуса. Ех, да можеха сега да спрат и да я метнат в колата…

Беше се случило преди почти четири години. Сега беше април, тогава бе краят на юни, по време на абитуриентските балове.

Беше с едни приятелчета, дето бяха лежали заедно в пандиза.

Двамата с Валята бяха излезли по-рано. Точно тогава бяха освободили Посечения и те отидоха да го приберат. Взеха го от затвора и тръгнаха обратно към къщи, към Москва. Пренощуваха при един приятел в някакво малко градче, а рано на следващата сутрин тръгнаха към столицата. Но не заминаха веднага. Случайно срещнаха някакво момиче. Хубаво. Ловеца веднага й хвърли око и им предложи да се позабавляват. Всички се съгласиха.

Падна страшна веселба. Какво ли не правиха с нея… Оправиха я във всички дупки. Но виж, в устата не можаха да й го сложат. Ловеца се опита, но зъбчетата й бяха прекалено остри. Веднага се сети за един стар затворнически метод — как се гавреха с гейовете и им избиваха зъбите с пулове за домино. Е, нямаше домино подръка, но за сметка на това му се намираше отвертка в багажника. И чукче намери. Общо взето, уреди нещата.