Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

— Ама че си глупав! Не ти говоря за такова запознанство…

— Тя има пред вид — сваляй гащите и давай да се опознаваме — изсмя се Валерка.

— Ама че си груб! Защо пък веднага да сваля гащите. Нее, първо ще се запознаем. Нали така, Миша? — Алочка се засмя и с бързо движение пъхна ръка в панталоните му. — Я да видим какво има тук! — изкикоти се тя. И веднага установи огорчено: — Ами нищо… Не му е станал.

— Ами ние ще вървим, а ти се постарай да стане.

Валерка излезе пръв от мазето. След него тръгна и Петруха. Но не се отдалечиха много. Влязоха в съседното мазе.

— Ще видиш, Алочка скоро ще дойде при мен — уверено заяви Валерка.

И наистина, цъфна някъде след около половин час.

— Всичко е окей! — подсмихна се победоносно. — Имаш ли дрога?

Валерка й кимна и извади от джоба си пълна спринцовка. Браво на Алочка, беше зарибила Мишка. Петруха вече беше убеден в това. Ако Валерка успееше да се вкопчи в някого, то за нищо на света нямаше да го изпусне. Какво да се прави, работата му беше такава.

Тръбата пристигна пред дискотека „Бетси“ с джип „Сузуки Витара“. Не беше голям, но на него не му трябваше голяма кола. Скъпа таратайка беше и лично негова. Имаше си парички, защо да кара някоя смотана лада деветка?

От две години вече работеше за Ловеца. И никога досега не бе съжалявал за това. При боса всичко беше пито-платено. Нито ченгетата закачаха наркодилърите, нито той им правеше проблеми. Всичко беше измислено и премислено.

Тръбата отговаряше за един от районите. Имаше си група от пласьори на наркотици. Занимаваха се не само с разпространение, но и разширяваха кръга от клиенти. Колкото повече наркомани имаха, толкова по-голям беше пласментът на стоката — сметката беше проста. Механизмът бе сработен до съвършенство. Всяко болтче и гайка си беше на мястото. Разпространението вървеше като по вода и нямаха никакви проблеми. Нямаше да е лошо, разбира се, ако винаги е така.

Тръбата погледна часовника си. Осем вечерта. Всеки момент трябваше да се появи Дъскорезницата и да му донесе парите от продадената стока. Точно така, ето го, идваше.

— При мен всичко е наред — гордо заяви шестнадесетгодишното хлапе, настанявайки се важно на предната седалка до него.

Но не се заседя много. Тръбата му пъхна в ръката малко пакетче, в замяна получи пари. Реши да не ги брои в колата — имаше време за това. Дори и да не бяха точно, Дъскорезницата, така или иначе, нямаше къде да му избяга.

Веднага след него се появи Валерка.

Сечеше му пипето на момчето, нищо, че беше на петнадесет. Работеше най-добре с клиентите. Едно беше да доставяш дрога на стари наркомани, а друго да зарибяваш нови хора. Валерка се справяше чудесно и с двете.

— Да ти кажа, липсват малко — каза той, подавайки парите на Тръбата.

— Какво, пак ли си черпил някого с безплатно сиренце?

— Аха, но заложих капана.

Сиренето е безплатно само в капана за мишки. Единствено идиот не би се сетил за това. А на идиоти му вървеше. Сега хранеше балъците със „сиренце“ даром, а като му дойдеше времето, те щяха да станат донори и щеше да започне да ги цеди за скъпата дрога.

— Другия път искам повече пари.

— Няма проблем — делово заяви Валерка.

— Е, хайде, изчезвай.

Следващата им среща беше след седмица.

Валерка слезе. Тръбата остана сам в колата. Край, стига работа за днес. Можеше да се прибира вкъщи.

Още не беше запалил двигателя и лявата предна врата се отвори. На празната седалка до него се намърда някакъв напомпен бабаит, облечен с елече. Имаше страшна мутра, злобни очи и миришеше на алкохол.

— Ей, к’во става тука, бе? — Тръбата небрежно разпери пръсти като ветрило.

Пренебрежителният му жест не изплаши натрапника ни най-малко.

— Изрод! — изръмжа той.

В същия миг Тръбата видя към него да лети юмрук. Дум! Пред очите му заискриха звездички, в устата му се появи остър вкус на ръжда. С втория удар бабаитът окончателно го извади от реалността.

Когато дойде на себе си, Тръбата беше в колата си, но не на шофьорското място, а на задната седалка. Ръцете му бяха приковани с белезници, устата му — запушена с парцал. И не бяха в града, а някъде сред природата. Листа на дървета шумоляха наоколо, птичките чуруликаха.

Но в момента изобщо не му беше да се наслаждава на природните красоти. Цялото му внимание беше насочено към двамата на предните седалки. Онзи, дето го нокаутира, седеше на седалката до шофьора, полуобърнат към него.

— Е, какво, глупако, свести ли се? — наежи се той.