Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Ина напълни две спринцовки — едната за нея, другата за Мила. Бяха стерилизирани, спазваше пълна хигиена. Нямаше нищо общо с антисанитарните условия, които, ако се вярва на телевизията, съществуват в наркоманските среди. Ина й нави ръкава, затегна ръката й над лакътя с шнур, напипа вената й и вкара иглата.

Усещането беше невероятно. Много по-силно от това, което изпитваше от „Жар-птица“. Сега наистина й беше много хубаво.

Отново я обзе желание да бъде с мъж. Беше толкова силно, че усети режеща болка ниско долу. Но откъде да намери мъж?

Не се учуди, когато приятелката й докосна с ръка гърдите й и започна нежно да ги масажира през блузата. Сякаш дори го очакваше. Отметна глава назад, притвори очи, застена тихо.

Ина докосна с устни ухото й. В този момент някой позвъни на вратата.

— Кой се домъкна пък сега? — Гласът на бившата й съученичка прозвуча като ехо, и когато стана, протегна ръце да я задържи. Но не можа.

— Кой е? — проехтя гласът на Ина от коридора. — Водопроводчикът ли?! — чу се пак гласът й и в него звучеше безумен възторг. — Идеално!

Резетата изщракаха и бронираната врата се отвори.

Иля Кривокон работеше от години в специалните служби и не за първи път изпълняваше оперативна задача. Беше минал през огън и вода, не малко кръв беше пролял — и своя, и чужда. В какви ли не жизнени ситуации беше попадал. Но такова чудо досега не беше виждал.

Срещу него стоеше симпатично девойче на около двадесет години, гледаше го с палав поглед и похотливо му се усмихваше. Беше облечена с късо пеньоарче и чехли на висок ток. Определено изглеждаше доста съблазнително и секси. Мушна ръка под коприненото си халатче и започна да се гали. Не беше трудно да се досети какво…

— Какви водопроводчици имаме само! — изчурулика тя и облиза с език сочните си начервени устни.

Това предизвика силно напрежение в слабините му.

— Оплакали сте се, че крановете ви текат… — едва се изтръгна от гърдите му.

— Оо! Не само крановете! — каза тя някак провлачено, като надрусан наркоман.

Чакай малко, ама тя май наистина беше надрусана. Ами да, очите й блестяха, зениците й се бяха свили…

— Мога ли да мина?

— Не може, а трябва…

Беше облечен в работни дрехи — изцапани стари панталони и червена карирана риза, с мазна шапка на главата. Но момичето не обърна внимание на вида му. Веднага щом прекрачи прага, се метна на врата му.

— Скъпи, нали си си взел маркуча?

Още преди да осъзнае какво става, ръката й започна да разкопчава дюкяна му.

Никога и никой досега не го беше посрещал така. Подобни сцени беше виждал само по западните порнофилми. А че работата вървеше към секс, Иля не се съмняваше. По-скоро можеше да стигне до…

— Гражданко Ковальова, престанете веднага! — нареди й заповеднически.

Бе дошъл не да й оправя крановете, а да я разпитва. Беше време вече да я уведоми за това.

— Ауу! Колко си ми страшен! — Момичето нямаше никакво намерение да се отдръпне от него.

Тъкмо напротив, притисна се още по-силно. Да не би да възприемаше строгия му тон като някаква забавна игра?

Наложи му се да приложи сила, за да се отърве от нея и да я отблъсне към ъгъла на широкия хол. Това обаче още повече я разпали.

— Оо! Явно искаш да си поиграем! — Отново облиза перверзно устните си с език.

Не се усмири дори когато в апартамента влязоха помощниците му. Бяха трима.

— Супер! С вас ще се позабавляваме, момчета! — каза тя и веднага му обърна гръб.

На външен вид той губеше много по точки пред Валера Зипонов, Коля Гладишев и Саша Ягодкин. И тримата бяха едри и високи мъжаги, с широки рамене, къси спортни прически, тъмни слънчеви очила. Освен това бяха облечени много стилно — със скъпи двуредни костюми, ушити по специална поръчка. В никакъв случай не приличаха на водопроводчици.

Момичето се хвърли към тях с широко отворени обятия, но върху ръцете й щракна чифт белезници. Валера беше много добър по тази част. Както и във всичко останало.

— Ау, страхотно!

Оковите не отрезвиха ни най-малко развилнялата се нимфоманка. За нея това беше само продължение на играта.

— Млъквай! — Коля я зашлеви силно с опакото на ръката.

Тя полетя към стената, но се задържа на крака.

— Ей, какво ти става, бе! — Погледът й се изпълни със злоба.

Но това беше само за момент. След малко в очите й отново заиграха палави искрици.

— Момчета, мнооого сте готини — провлачи тя и прати на всички по една въздушна целувка.

Тази жена беше луда. Или много надрусана.