Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

— С кого може да бъде?

— С Ася, с кого друг… — каза тя, сякаш бълнувайки.

— Коя е тази Ася? Къде да я намерим?

— Ася е приятелката на Игнат — продължи Ина. — Аз ги запознах. Учехме в съседни класове. Тя сама пожела да е с него. Той нямаше нищо против. А после като че ли се влюби в нея.

— Ася — тоест Настя, така ли?

— Аха, Настя Курбатова се казва… Бащиното й име не го знам…

— Брат ти при нея ли живее?

— Тя живее при родителите си, има и брат. Къде ще се съберат толкова народ там…

— Добре, кажи как да я намерим.

— Учи в медицинския институт. А днес трябва да мине през нас.

— Значи често се виждате, така ли?

— Почти всеки ден. Предава ми съобщения от брат ми.

— Значи сега живее при него.

— А ти как мислиш.

— Значи трябва да го знаеш къде е.

— Не знам, казвам ви. Ася може да пази тайна. Не е като мен. Е, хайде де, не мога повече…

— Презервативи имаш ли?

Иля се реши накрая. Щеше да оправи тази надрусана нимфоманка само защото му даде много ценна информация. Но в никакъв случай без презерватив. СПИН-ът бе плъзнал навсякъде, а наркоманите бяха от групата с повишен риск. Намериха се някакви презервативи.

Дори през ум не му бе минавало, че може да използва члена си като средство за изтръгване на информация.

Мила не можеше да мисли за нищо друго в момента, освен за този исполин с каменно лице. Сега за нея той беше повече от бог. Наредиха му да се заеме с нея. Той трябваше да изпълни заповедта. Тя щеше да му помогне…

— Ще ми пуснеш ли, коте! — подсмихна се той, когато тя му се нахвърли като освирепяла и започна да смъква нетърпеливо сакото му.

— Ще ти пусна, и още как ще ти пусна!

След сакото на кухненската маса беше метната и вратовръзката.

Стаите в апартамента бяха няколко. Спокойно можеха да правят секс в някоя от тях като нормалните хора. Но щеше да мине цяла вечност, докато стигнат до нея. А тя искаше да усети в себе си този мъж още сега.

Не беше лесно да се справи с Ина. Сигурно бе по-лесно да се укроти разярена лъвица, отколкото тази жена. Доста се поизпоти и под нея и над нея. Какви ли не пози изпробваха, а на нея все не й стигаше. Той вече грохна от умора, направо не можеше да диша, а тя сякаш тъкмо влизаше във форма.

Накрая Иля я остави, скочи от дивана и започна да се облича.

— Искам още! — викна тя истерично.

В такова състояние едва ли щеше да може да даде показания. Щеше да се наложи да вика помощ.

Той излезе в коридора, погледна в кухнята и видя Валера. До него седеше Саша и пушеше. На масата беше сложена бутилка водка „Смирноф“. Няма лошо.

— Къде е Гладишев? — попита той.

— Ами там, където бях аз допреди малко — подсмихна се Саша. — Ама че разгонена кучка, едва се отървах.

— Значи аз съм издържал най-много. Хайде, Валера, отивай да продължиш разпита.

— Защо не, ще го продължа.

На лицето му грейна доволна усмивка.

Другото момиче се казвало Мила. Тя буквално изнасилила Саша. Направо в кухнята. Сега с нея беше Коля, но вече в спалнята.

Иля и Саша изпиха по една, после повториха. И отново почувстваха прилив на сили в себе си. Можеха да продължат приключението.

— Само без групови изпълнения — предупреди той Ягодкин, когато онзи стана и уж тръгна към тоалетната.

И без това бяха попрекалили вече. Но кой можеше да каже, че сексът с Ина не е в интерес на работата?

Мила вече беше загубила идея кой колко пъти я е обладал. В началото се беше развилняла и им скачаше сама, но после се задоволи и не искаше повече да прави секс.

— Не искам повече — задъхано произнесе тя, вече напълно изтощена.

Поредният върху нея й кимна одобрително, изпразни се и изчезна, сякаш не го е имало никога. Тя остана сама върху застланото легло. Нямаше никакъв спомен кога са я пренесли тук от кухнята.

Лежеше по гръб, без да забелязва голотата си. Не искаше да прави повече секс, но все още се наслаждаваше на приятното усещане. Беше й хубаво.

Не чу как задоволяват приятелката й в съседната стая и как после някой й дойде на гости. Чу само някаква врява в коридора и вик. Но това сякаш не я засягаше изобщо…

След около два часа влязоха при нея. Бяха онези същите мъжаги, които се бяха погрижили толкова добре… Но този път нямаха намерения да правят любов.

— Обличай се! — заповядаха й грубо и метнаха дрехите отгоре й.

Мила послушно стана от леглото, облече се. Дори не се ядоса, когато върху ръцете й щракнаха белезници.

Заведоха я в кухнята. Откопчаха ги, но само за да ги закопчеят за радиатора на парното. Докато се опомни, върху устата й беше залепена широка лента лепкав скоч. Дори да мучеше, никой нямаше да я чуе.